maverick-20220623

Защо успехът на „Топ Гън: Маверик“ е точно това, от което киното се нуждаеше

Сподели

Хората вече не ходят на кино по същия начин като преди. От началото на XXI век киноиндустрията се насочва все по-ускорено към някаква услуга наподобяваща попкултурен абонамент, а появата на интернет и социалните мрежи във всекидневието ни само допринася към това омаловажаване на киносалона. С появата на стрийминг платформите стана все по-лесно човек просто да си остане вкъщи, за да гледа любимите си филми, и скоро кинопреживяването стана запазено само за „големите събития“, които човек „просто трябва да преживее в салона“, основно заради присъствието на пискащи фенове и заради заплахата от спойлери в социалните мрежи веднага след премиерата. Да не говорим, че хората, може би днес повече от всякога, нямат времето, енергията и дори финансовата сигурност (билетите за кино поскъпват из целия свят), за да напуснат дома си и да гледат филм на кино (появата на смъртоносен глобален вирус определено не помогна за това). Следователно никой не може да съди зрителите, които не са особено изявени киномани, че запазват няколкото си посещения на киното годишно за филмите, които са гарантирани удоволствия за цялото семейство и които най-много хора ще гледат и следователно ще станат част от публичния дискурс. Това не значи, че самите филми нямат значение, но голяма част от публиката вече не се интересува от това какво е новото предложение от популярния франчайз или какви мнения споделят хората за него, а автоматично избират него над всичко останало, просто защото е нещо, с което вече за запознати. „Попкултурен абонамент“ – всеки няколко месеца, сякаш по поръчка, ще получиш нова доза от любимото си IP.

Това, естествено, винаги е било така, но това, което се променя, е постоянният елемент, който винаги ще привлича зрители към касите. Още в ранните дни на киноиндустрията личности започват да изграждат имидж, който им гарантира силен боксофис. Чарли Чаплин често бива определян като първата международна звезда и го постига, като създава персонаж, който е чаровен и лесен за схващане и който всеки път ще ти предостави еднакви забавления. Неговият „Малък скитник“ е успешен, именно защото винаги е „Малкият скитник“. Това до голяма степен създава модела за касовия филм и изгражда у хората представата за киното като място на комфорт и гарантирано бягство от света, която и до ден днешен подхранва франчайз-ориентираното мислене на студиата. Но разликата между тогава и сега е, че преди филмите са били издигани от разпознаваеми звезди, не от разпознаваеми брандове. А това въобще не е маловажна разлика. Каквито и ужасяващи прояви да има тъй наречената „celebrity култура“, в сърцето си тя представлява почит към един талант, или поне към особено цветущ характер. Има нещо специално, което се губи, когато хората започват да се вълнуват повече за логото на Marvel върху един плакат, отколкото за лицето на Дензел Уошингтън или Джулия Робъртс.

Ако сте чували през последните няколко години киномани да тъжат за „смъртта на филмовата звезда“, то това е причината. А напоследък се чува и едно друго мнение, което хората обичат да провъзгласяват меланхолично – „Том Круз е последната истинска филмова звезда.“ И е лесно да се види защо. Това, което отделя „звездата“ от обикновения актьор е едно извисяващо се присъствие, един неудържим чар, който овладява екрана и придава автоматична сила към всеки материал. Дори в слабите си роли, звездите носят със себе си тежест, защото ги разпознаваме и сме запознати с „персоната им“. Именно в това, Том Круз е перфектен екземпляр. Дълго време той изграждаше за себе си образа на организирания, безкрайно компетентен млад, секси приключенец, който винаги ще бъде добър във всичко и ще победи лошите. Имиджа му става толкова ефективен, че дори в позорни провали като „Мумията“ (2017) героите му излъчват аура на хладнокръвно лидерство. А това, което го издига на още по-високо ниво, е ненадминатата му любов към киното и начинът, по който използва силата си в Холивуд, за да прави филми, които са изградени с автентично творчество. Откакто Брад Бърд вдъхна нов живот в поредицата през 2011 с „Режим Фантом“, „Мисията невъзможна“ се превърна в нещо като „престижния“ екшън франчайз, създавайки усъвършенствани, симфонични преживявания, предназначени за кино салоните. Сега борбата на суперзвездата да спаси тази индустрия продължава с новият му величествен блокбъстър „Топ Гън: Маверик“ и можем да кажем, че макар и войната далеч да не е приключила, тази битка бе спечелена от Круз.

Успехът на „Маверик“ се дефинира от няколко различни аспекта, всеки по-обнадеждаващ от предишния. Та нека започнем! Като за начало, филмът стана най-печелившият в кариерата на Том Круз, надминавайки „Мисията невъзможна: Разпад“ в глобалния боксофис с изумителни 885 милиона долара (до момента на писането на тази статия). Това от само себе си е впечатляващо, но аналисти вече предсказват, че филмът ще премине 1 милиард долара скоро, което ще го направи най-печелившия филм на звездата, дори ако вземем предвид инфлацията, надминавайки „Rain Man“, който в днешните стойности се похвалва с 1,008 милиарда. Това би могло да значи, че популярността на звездата не просто поддържа постоянното си ниво, а се е издигнала до нови висини. Дали това наистина е вярно е сложен въпрос, имайки предвид колко доминантни са франчайзовете, които обикновено надминават тази сума с лекота и заемат доста повече пространство в цайтгайста от Круз. Но успеха на филма е неоспорим триумф за киното, достигайки небесните си доходи до голяма степен чрез силен „word of mouth“ (отзивите, споделяни за филма) и изкусителното обещание за истинско вълнение в кино салона. Спадайки със завидни 15% между третия и четвъртия си уикенд и хвалейки се с един от най-силните четвърти уикенди в историята на американския боксофис, филмът очевидно има трайност сред публиката, жадна за подобно колективно преживяване след мъртвия период, който беше пандемията.

Том Круз е последната истинска филмова звезда, защото само той до ден днешен може да предизвика такова вълнение у публиката. Уилис и Нийсън отдавна се предадоха на безпощадния конвейер на евтини отмъстителни трилъри, които едвам съществуват. Том Ханкс, макар и да продължава да бъде добър в много от ролите си, не е бил в центъра на проект с голяма културна релевантност от повече от 20 години. Уил Смит се е превърнал в татковски YouTube инфлуенсър (и кариерата му, както всички видяхме, скоро пое доста тежък удар). А всички звезди от новото поколение или процъфтяват в по-странни артхаус филми (Робърт Патинсън, Кристен Стюарт, Тимъти Шаламе), или са окончателно привързани към някакъв комиксов герой и феновете им не тръгват с тях, когато напуснат франчайзовете си (кога за последно сте чули за успешен филм с Робърт Дауни Дж. или Крис Еванс, който не е бил на Marvel?). Най-близкият еквивалент до старовремските звезди са Райън Рейнолдс или Дуейн Джонсън, но една добра филмова звезда би трябвало да може да допринесе тежест към филма чрез имиджа си, а те правят точно обратното, изграждайки забравими заглавия като „Red Notice“, следващи доказан алгоритъм, който кара двамата да изглеждат като чаровни, компетентни екшън герои.

Топ Гън: Маверик“ без съмнение е суетен филм, възхваляващ звездата си до нечовешко ниво, но в сърцето му се намира една искреност, която липсва в повечето модерни блокбъстъри. Том Круз е актьор, който жертва неразумно голяма част от себе си в името на филмите си, и новият „Топ Гън“, подобно на последните няколко „Мисии“, е видно алегоричен за подхода му към работата си – колкото и да се променят желанията на хората и колкото и да се развиват технологиите, няма нищо по-хубаво от това да събереш устремен екип от талантливи хора, които да изпълнят задачата с прецизност и страст. Макар и „Маверик“ да не е оригинален филм, определено може да се спори дали публиката (особено тази извън Щатите) действително прояви интерес към филма заради запознанството й с предшественика му, който е известен и сравнително харесван артефакт от 80-те, но не бива почитан така, както други класики от тази ера. Най-обнадеждаващото постижение на филма е точно факта, че до голяма степен достигна успеха си без да разчита на носталгия към оригинала (макар че тя определено присъства) или да обещава бъдещи продължения. Зрителите просто показаха интерес към един майсторски изграден спектакъл с една истинска звезда в центъра (и много бъдещи звезди около него), което ни дава много надежда за бъдещето на тази индустрия и за културната тежест на киното като цяло. Все пак Том Круз далеч не е изразходил арсенала си, подготвяйки ни два нови „Мисия“ филми, които ще ни оставят безмълвни. Все пак ако ще се събираме в кино салоните, за да аплодираме нещо, то ние мислим, че няма по-достоен кандидат за това от изтребител, прелитащ през хоризонта, пилотиран от една звезда.



Публикациите се превеждат автоматично с google translate

Източник: operationkino.net


Сподели