Въпреки че се правят големи крачки в областта на „умните“ контактни лещи, едно предизвикателство остава – как безопасно и дискретно да захранвате нещата? Сингапурските учени може да имат отговора под формата на ултратънка батерия, заредена със сълзотворна течност.
През последните години станахме свидетели на разработване на електронно разширени контактни лещи за всичко – от наблюдение на глаукома до доставяне на лекарства за очи до проектиране на изображения с добавена реалност в зрението на потребителя. Според екип от технологичния университет в Нанянг, ръководен от доц. Професор Лий Сеок У обаче, начинът, по който се захранват повечето такива устройства, далеч не е идеален.
„Най-разпространената система за зареждане на батерията за интелигентни контактни лещи изисква метални електроди в лещата, които са вредни, ако са изложени на невъоръжено човешко око“, каза д-р Юн Джеонгхун, съавтор на статия за изследването. „Междувременно друг режим на захранване на лещите, индукционното зареждане, изисква a [metal] намотка, която да бъде в обектива, за да предава мощност, подобно на безжична подложка за зареждане на смартфон.”
Предложената от екипа алтернатива е батерия с интегрирана леща с дебелина 0,5 мм, която включва вода и покритие от ензим, известен като глюкозооксидаза. Когато плоската, гъвкава батерия се потопи в основната слъзна течност, която покрива очите ни, ензимът реагира с натриевите и хлоридните йони в тази течност, генерирайки електрически заряд във водата в батерията.
При лабораторни тестове, извършени върху симулирано човешко око, батерията успя да произведе ток от 45 микроампера и максимална мощност от 201 микровата, което според учените би било достатъчно за безжично предаване на данни от интелигентна контактна леща за най-малко 12 часа . В сегашната си форма батерията издържа до 200 цикъла на зареждане/разреждане – за разлика от тях подобни литиево-йонни батерии обикновено издържат от 300 до 500 цикъла.
Освен това, докато слъзната течност на потребителя може помогнете да запазите лещата работи през целия ден, изследователите предлагат тя да бъде поставена във физиологичен разтвор за една нощ (за поне осем часа), така че да започва всеки ден напълно заредена.
Статия за изследването беше публикувана наскоро в списанието Нано енергия.
източник: Технологичен университет Нанянг
Публикациите се превеждат автоматично с google translate
