Мрежите против мъгла са буквално спасител в сухите региони с редовна мъгла – но за съжаление те могат да уловят и замърсяването във въздуха. Учени от ETH Цюрих вече са разработили мрежи за мъгла, които могат да използват слънчева светлина, за да разграждат опасни молекули.
Дъждът е рядкост в много региони, но в някои, като планините в северно Чили, гъстата като вода мъгла се търкаля редовно в разочароващо шоу на ирония. Капките в тези мъгли обикновено са твърде малки, за да паднат като дъжд, но могат да кондензират върху определени повърхности. Местните жители отдавна се възползват от това и използват мрежи за мъгла, за да събират вода в полезни количества и да я насочват в тръби и резервоари.
На много места обаче атмосферното замърсяване може да замърси тази събрана вода, което я прави потенциално опасна за пиене или дори за готвене. Така че за новото проучване изследователи от ETH Zurich разработиха нов тип мрежа за мъгла, която пречиства водата, която улавя.
Мрежата е съставена от метална тел, покрита с определени полимери, както и с титанов диоксид. Полимерната смес е проектирана да увеличи максимално ефективността на образуване на капчици и да гарантира, че те се стичат по мрежата възможно най-бързо. Междувременно титановият оксид действа като химически катализатор, разграждайки органичните съединения, когато е изложен на UV на слънчева светлина.
Екипът тества мрежата за мъгла в лабораторията и пилотна инсталация, използвайки изкуствена мъгла, към която са добавени замърсители като дизел и BPA. Разбира се, мрежите успяха да съберат около 8% от водата от мъглата, като същевременно премахнаха около 94% от тези замърсители. Само 30 минути излагане на слънчева светлина бяха достатъчни, за да активират титановия оксид за 24 часа, позволявайки му да работи дори в области, които получават много малко слънчева светлина.
„Нашата система не само събира мъгла, но и обработва събраната вода, което означава, че може да се използва в райони с атмосферно замърсяване, като например гъсто населени градски центрове“, каза Ритуик Гош, водещ автор на изследването.
Екипът казва, че технологията може не само да се използва за осигуряване на по-чиста питейна вода за региони, които се нуждаят от нея, но също така може да помогне за възстановяване на по-висококачествена вода от пара, изгубена в охладителните кули на електроцентралите.
Изследването е публикувано в списанието Устойчивост на природата.
източник: ETH Цюрих
Публикациите се превеждат автоматично с google translate
