Успя ли Естония да се справи с COVID-19 благодарение на технологиите?

Успя ли Естония да се справи с COVID-19 благодарение на технологиите?

Правителството на Естония се характеризира с редица на брой изключителни процеси и течения, но два от тях се отличават най-ярко – това е страната с най-феминизирано управление (председател на управляващата партия и президент са жени), но и страната с навярно най-дигиталното правителство в света, като предлага на гражданите си почти всяка държавна услуга онлайн. Опитът на държавни апарат на страната е изключително богат, а редица други страни, които вървят по пътя на дигиталната трансформация на публичните услуги, могат да почерпят изключително много от опита на национално ниво, както и интеграцията на различни системи и технологии.

Но това означава ли, че Естония е по-подготвена от другите нации за справяне с коронавируса? Тази седмица Tech Tent представи интервю с естонския президент и ни даде детайлна картина за това как една разчитаща на технологиите нация се бори с COVID-19.

Малката балтийска държава има само 1,3 милиона граждани и както Tech Tent установи при предишни интервю, почти всяко взаимодействие с нейното правителство може да се осъществи с помощта на свръхбързите широколентови връзки.

Така че, когато дойде времето да наложи ограничения върху придвижването на своите граждани, Естония беше добре подготвена.

Президентът Керсти Калюлайд ни казва, че „електронното училище“ е нещо, което нейните деца и други вече са свикнали за използват – за дейности от типа на проверка на домашните задачи за следващия ден, както и за онлайн обучение по време на ръст на случаите на грип и други сезонни заболявания. През годините децата са изградили редица онлайн умения и навици за работа в дигитална среда, които на повечето места по света, и обучаемите, и преподавателите, тепърва трябваше да изграждат, което беше продължителен процес, в някои случаи, дори болезнен.

По същия начин хората в страната са свикнали да взаимодействат с цялата здравна система онлайн.

„Добавихме един бутон, за да могат да хората да подават информация за своите болнични. Когато някой подадеше информация в онлайн системите, че не се чувства добре, това веднага биваше регистрирано до здравните власти и неговия работодател. По-късно лекарят се обаждаше отново и проверяваше симптомите и изпращате лицето на тестване, което означава, че няма риск болни хора да се събират в лекарските кабинети и да разпространяват вируса.

И всичко е изглеждало и е работило перфектно – но до един момент.

През по-голямата част от 2020 г. случаите на COVID-19 в Естония и смъртните случаи остават на много ниски нива, сред най-добрите в Европа. След това, когато зимата настъпи, нещата започнаха да излизат извън контрол – и до февруари „ние в един момент стигнахме до върха на таблиците в Европа“, признава президентът.

И така, какво се обърка?

„Хората искат да бъдат заедно“, казва президентът. Вирусът се разпространява най-активно сред 20-24 годишните в страната.

 

„Те притежават всички нужни цифрови умения, много от тях работят на работни места, които позволяват работа от разстояние, но знаете ли, вдигане на чаша вино през Zoom – това изобщо не може да обслужи човешките потребности от социализация.“

През пролетта тази година Естония отново овладя пандемията и броя на смъртните случаи на 100 000 заразени в страната е под този в държави като Великобритания и Германия. Но смъртта остава много по-висока от тази в азиатските високотехнологични страни като Южна Корея и Тайван.

Едно от обясненията може да бъде, че докато на теория правителството на Естония събира огромни количества данни, които биха му позволили да проследява точно своите граждани и напредъка на вируса, то също иска да гарантира тяхната поверителност.

„Естонското правителство обеща на своите граждани, че няма да разглежда данните, освен ако гражданите не дадат своето разрешение“, казва президентът Калюлайд.

Междувременно Южна Корея използва данни от кредитни и дебитни карти, видеонаблюдение и информация от мобилните оператори, за да проследява хората, заразени с вируса, а тайванската полиция наблюдава местонахожденията на телефоните, за да се увери, че хората спазват карантината, и изпраща униформени служители да чукат на вратите им, ако случайно телефонът им остане без батерия и е неоткриваем.

Подобно ниво на наблюдение обаче не би било приемливо в Естония или в много други западни среди, тъй като социокултурната реалност е коренно различна – докато в редица азиатски държави авторитетът на обществото и политическите лидери е безапелационен, в по-западните и демократични страни нещата не стоят по този начин.

Отчитането на тези факти ни дава повече доказателства, че технологиите не са златното решение в борбата срещу вируса – много зависи от контекста, в който се използват и от нормите на човешкото поведение.

Младите естонци може би са цифрово образовани и добре информирани за разпространението на вируса, но все пак предпочитат да се срещат на по питие лице в лице, отколкото да се взират през уеб камера при поредната среща в Zoom.



Източник: www.kaldata.com