Учените от НАСА може би са разгадали изчезващата мистерия на метана на Марс

Екип от учени от НАСА може би е разрешил мистерия около изчезващия метан на Марс, която е била открита от марсохода Curiosity на НАСА, но липсва при показания, направени от орбитален космически кораб на ЕКА. Малките количества метан, открити от марсохода, са от особен интерес за планетарните учени, търсещи ЕТ, тъй като той може да загатва за наличието на живот, заровен под повърхността.

В нашия роден свят е възможно метанът да се създава по редица геоложки начини, но той се излъчва предимно от животни с всякакви форми и размери като страничен ефект от тяхната храносмилателна система. Следователно, ако метанът бъде открит в атмосферата на друг свят, това може да се приеме като важен знак, че в извънземната почва може да има микробен живот.

Още през 2004 г. учените от НАСА обявиха, че са открили следи от газ в атмосферата на Марс, което естествено предизвика вълна от вълнение от научната общност и от обществеността. Разбира се, все още е напълно възможно метанът, открит на Червената планета, да се създава чрез геоложки процес, но също така може да бъде доказателство за микробен живот в почвата на свят, който не е наш.

Въпреки това, в годините след това първоначално откритие се появи загадка около присъствието на газа. А именно, защо някои инструменти могат да откриват следи от метан, докато други, които теоретично би трябвало да могат да го правят, не могат?

Например, докато си проправя път през кратера Гейл, роувърът на НАСА Curiosity успява да открие следи от газ, използвайки своя регулируем лазерен спектрометър (TLS). Този инструмент е в състояние да измерва поглъщането на светлина при определени дължини на вълната с висока степен на точност, което позволява на марсохода да открие дори малко количество следи от газ в близката атмосфера.

Обикновено TLS отчита около половината част от метан на милиард в атмосферен обем, като от време на време необясними скокове достигат до 20 части на милиард. Следователно се очакваше, че когато трасиращият газов орбитър на Европейската космическа агенция (ESA) пристигне на Марс през 2016 г., той ще потвърди това, което виждаше Curiosity.

„Когато Trace Gas Orbiter се появи на борда през 2016 г., очаквах изцяло екипът на орбита да докладва, че навсякъде на Марс има малко количество метан“, обясни Крис Уебстър от Лабораторията за реактивно задвижване на НАСА в Калифорния, водещ учен за Tunable Laser Инструмент за спектрометър (TLS) на борда на марсохода Curiosity. “Но когато европейският екип обяви, че не вижда метан, определено бях шокиран.”

И инструментите на борда на орбиталния апарат, и тези на TLS са модерни научни инструменти, които са били тествани усилено преди изстрелването, за да се гарантира, че могат да се справят със строгостта на изстрелването и изискванията на хладната космическа среда. Това направи разминаването в показанията на метана още по-объркващо.

След противоречието, Джон Е. Мурс – член на научния екип на Curiosity и планетарен учен от университета Йорк в Торонто – предположи, че сблъсъкът на данните може просто да се свежда до часа на деня, в който са взети показанията.

Поради факта, че TLS има голямо енергийно изискване за работа, обикновено се използва през нощта, когато работят по-малко от другите инструменти на Curiosity. Междувременно приборът за спектрометър, монтиран на борда на ESA Trace Gas Orbiter, работи, като анализира подписа на светлината при преминаването й през атмосферата на Марс. Следователно той може да прави измервания само на осветени от слънце региони, където дневните атмосферни условия преобладават.

Екипът предположи, че метанът е успял да се натрупа достатъчно, за да бъде записан от Curiosity, тъй като атмосферата е била по-спокойна през нощта на марсианците. Въпреки това, през деня, увеличаването на атмосферното вертикално смесване може да разпръсне метановите частици и да ги разреди до степен, че има твърде малко, за да бъдат открити.

За да провери теорията, НАСА инструктира Curiosity да отчита показанията на метана, започвайки по време на марсианския ден, след това отново на следващата нощ и накрая още веднъж на следващия ден. Установено е, че показанията на метана през нощта отговарят на средните нива, които са били открити, след като Curiosity е докоснал Марс. През деня обаче TLS не успя да открие значителни количества метан, което потвърждава теорията на екипа.

Все още има всеобхватни загадки относно относителното отсъствие на метан от марсианската атмосфера. Смята се, че метанът има приблизително 300-годишен живот, преди молекулните му връзки да бъдат разрушени от слънчевата радиация.

С толкова дълъг живот, изтичането на газ от кратера Гейл и други места около Марс трябваше да се събира в достатъчно големи количества в атмосферата на Марс, за да бъде открито от Trace Gas Orbiter на ESA. Това обаче не е така и този факт подсказва, че в атмосферата на Марс действа неизвестен досега процес, който разрушава метана бързо, преди да може да се събере.

Източник: НАСА

.

Публикациите се превеждат автоматично с google translate