Този музей е боклук – буквално

Преди четири години Енцо Сума се разхожда по плажа близо до дома си, когато открива изхвърлена бутилка лосион за слънчев загар, който ще промени живота му. Природозащитникът, който сега е на 40 години, живее в Пулия, регион в Южна Италия, чиято дълга брегова ивица се къпе в Адриатическо море. Плаващите отпадъци се натрупват в тази сравнително затворена част на Средиземно море (за разлика от открития океан, където са склонни да се разпръскват на огромна площ). Запален кайтсърфист, Сума си създава навика да събира отпадъците, изхвърлени на брега, особено след силни зимни бури.

Един ден Сума забелязва любопитен детайл върху бутилка Ambra Solare, която решава да вземе. Цената, ясно отпечатана на дъното, е в лири, валута, която не се използва в Италия, откакто е заменена с евро през 2001 г. Възможно ли е пластмасовият флакон да е оцелял непокътнат в Средиземно море почти две десетилетия? – чуди се той.

Бутилката се оказва много по-стара. След като прави проучване в интернет, Сума открива реклама в eBay, която доказва, че бутилката трябва да е била произведена между 1968 и 1970 г. Тя ще се превърне в първия артефакт в “Археопластика” (Archeoplastica) – колекция от 500 уникални предмета, всички открити по италианските брегове, демонстриращи обезпокоителната издръжливост на пластмасовите отпадъци в околната среда. Сума показва избрани артикули от колекцията си публично, най-скоро в „Планета или пластмаса?“ на National Geographic, изложба в Teatro Margherita, крайбрежен музей в Бари.

„В училище ни казваха, че пластмасата може да издържи петстотин години“, казва Сума. (Всъщност е изчислено, че контейнерите от полистирол се разграждат след 800 години, а някои пластмасови бутилки могат да издържат повече от хилядолетие.) „Но да видите продукт, който може да сте използвали преди 30, 40 или 50 години със собствените си очи, все още напълно непокътнат, това е различно. Това въздейства емоционално.”

Сума излага избрани предмети от колекцията “Археопластика” в местни училища около родния си град Остуни. „За много деца тези парчета са толкова стари, колкото техните родители или баби и дядовци. Те са по-скоро като археологически останки, отколкото като боклук.

Сума, който е следвал екология във Венецианския университет, използва своите фотографски умения, за да създава цифрови триизмерни модели на всеки пластмасов предмет, подобно на начина, по който музеите документират древногръцки и римски вази. Шестдесет от тези модели вече могат да се видят във виртуалния музей Archeoplastica, който включва също ретро печатни и телевизионни реклами. Най-старият предмет в колекцията е капачка на бутилка от 1958 г., щампована с логото Moplen – патентованият полимер, чието въвеждане бележи началото на пластмасовата ера. Изобретението печели Нобелова награда за химия на италианския инженер-химик Джулио Ната през 1963 г.

Датирането на пластмасовите предмети, които често са избелели от излагането на слънчева светлина или са декорирани с раковини, може да бъде предизвикателство. Понякога Сума има късмет, като торбичка с картофен чипс с отпечатан срок на годност “ноември 1983 г.” или футболна топка с логото на Световното първенство от 1990 г. Наличието на баркод означава, че обектът е произведен след средата на 80-те години на миналия век, а отпечатването директно върху пластмасата предполага, че е направено през 1970 г. или по-рано, преди въвеждането на лепените етикети. (Етикетите бързо се отделят от бутилките в морската вода, превръщайки се в източник на микропластмаси, които абсорбират токсини и могат да бъдат погълнати от морски животни.) Когато Сума не успява да идентифицира обект с детективска работа в интернет, той се обръща към своите 300 000 последователи във Facebook и Instagram.

Такъв е случаят със зловещо изглеждащия „Il Gobbo“ („Гърбушкото“), бяло-синкава бутилка, оформена като мъж, облечен във фрак, с изпъкнала гърбица на гърба. „Една жена от Северна Италия се свърза с мен и каза, че има такъв, който нейните баба и дядо са спечелили на местен панаир. Но нейният беше жълт.” Колекционер от Франция му изпраща снимки на бутилка сапун на марка от 60-те години на миналия век с надпис “Soaky Bubble“, но тя не е съвсем същата. Наличието на прорез в главата кара Сума да подозира, че предметът може да е бил касичка. „Но не съм сто процента сигурен. Il Gobbo остава загадка.”

Голямото внимание на Сума към такива детайли е неговият начин да се бори с проблеми, които го засягат на дълбоко ниво. Като гид сред вековните маслинови дървета и крайбрежните дюни на Пулия, той е особено чувствителен към въздействието на човешката дейност върху околната среда. Сума е доброволец за защита на местообитанията на застрашени крайбрежни птици, гнездящи на плажа, и помага за спасяването на морски костенурки, които могат да се оплетат в пластмасови отпадъци.

„Игривата страна на работата ви позволява да стигнете до по-малко красивата страна на нещата“, признава той. Количеството пластмаса, което се озовава в океаните, до 12,7 милиона метрични тона всяка година, е достатъчно, за да покрие всяка крачка от бреговата ивица в света. Изчислено е, че до 2050 г. пластмасовите отпадъци в океаните ще превишат числеността на всички риби на Земята. Днес Средиземноморието е с една от най-високите концентрации на микропластмаса в света и Сума се тревожи, че благодарение на богатите на морски дарове диети, те се озовават в телата на хората.

„Не се опитвам да демонизирам пластмасата“, настоява Сума. „Това е много полезно вещество. Но е абсурдно бутилка вода, направена от материал, предназначен да издържи толкова дълго, да може да се използва само няколко дни или дори минути, преди да се превърне в боклук.

„Важно е да работите на няколко нива едновременно“, добавя кураторът на “Археопластика”. „Почистете плажовете. Почистете океаните. Рециклирайте. Но ако все още изхвърляме пластмаса, нито едно от тях няма да бъде дългосрочно решение.“