Обикновено известни като синьо-зелени водорасли, токсичните цианобактерии могат да навредят както на хората, така и на дивата природа, когато популациите им скочат в езера или реки. Новоразработена гъба обаче скоро би могла да помогне да се постави под контрол такъв вреден цъфтеж на водорасли.
Водени от Jiangfang Yu и Lin Tang, учени от китайския университет Hunan преди това установиха, че окислителите, базирани на съединение, известно като персулфат, са смъртоносни за Microcystis aeruginosa цианобактерии.
Въпреки това, оксидантите трябваше да бъдат задействани от катализатор като биовъглен. Подобно на дървените въглища, биовъгленът се произвежда чрез процес, наречен пиролиза, при който топлината се използва за разлагане на органичен материал в отсъствието на кислород.
Ю, Танг и колеги наскоро пристъпиха към създаването на биовъглен на прах от черупки на скариди (които иначе биха отишли на вятъра), слой от който те добавиха към пореста триизмерна меламинова гъба. Тънък слой поливинил алкохол (синтетичен полимер) беше поставен между двата материала, свързвайки ги заедно при нагряване до 572 ºF (300 ºC).
След това към композитната гъба беше добавен окислител на базата на персулфат, който след това беше оставен да плава в лабораторна чиния, пълна с М. Aeruginosa– замърсена вода.
Адаптирано от ACS ES&T Water 2023, DOI: 10.1021/acsestwater.3c00202
В рамките на пет часа гъбата убива 90% от бактериите, карайки клетъчните им мембрани да се разцепят и да освободят съдържанието си. Това съдържание бързо се разпада на по-малки нетоксични компоненти. При тестване върху проби, събрани от действителни езера, гъбата все пак е унищожила над 85% от вредните цианобактерии.
Изследването е описано в статия, която наскоро беше публикувана в списанието ACS ES&T Вода.
източник: Американско химическо дружество
Публикациите се превеждат автоматично с google translate
