Понякога изглежда, че веднага щом се създаде процес за борба с фалшифицирането, някой намира начин да го заобиколи. Нова система обаче може да бъде особено трудна за фолиране, тъй като използва малки диаманти.
В момента се разработва от екип, ръководен от д-р Zhiqin Chu от университета в Хонг Конг, технологията включва синтетични диамантени микрочастици с различни форми и размери, които се отлагат върху силициев субстрат чрез техника, известна като химическо отлагане на пари. Този “украсен със скъпоценни камъни” субстрат на свой ред образува повърхността на етикета, който се поставя върху артикула от неговия производител.
Благодарение на случайния начин, по който различните по размер микрочастици се отлагат, те образуват уникален модел, който разпръсква светлина по отличителен начин. Освен това микрочастиците съдържат дефекти, известни като силициеви свободни центрове, които ги карат да излъчват близка инфрачервена фотолуминесценция – отново по уникален начин – когато са изложени на зелена светлина.
Чрез комбинирането на тези два феномена се съобщава, че е възможно да се създадат почти безкраен брой еднократни „оптични отпечатъци“, които не могат да бъдат възпроизведени, но това мога може лесно да се чете от скенер, свързан със смартфон, или конфокален флуоресцентен микроскоп. Идеята е, че ако потребител иска да провери автентичността на даден продукт, той може просто да види дали неговият сканиран пръстов отпечатък съвпада с някой, който се съхранява в онлайн базата данни на производителя.
Нещо повече, етикетите не само са достатъчно здрави, за да издържат на топлина, силни химикали и физическо насилие, но и са сравнително евтини за производство. Според учените 10 000 етикета с размери 200 x 200 микрометра всеки могат да бъдат произведени само за един щатски долар. Въпреки това, те все още вероятно ще намерят приложение при първокласни стоки.
„Борбата срещу фалшифицирането на диаманти ще бъде предпочитана в различни продукти от висок клас като бижута, луксозни стоки, електронни продукти и автомобили“, каза Чу.
Статия за изследването беше публикувана наскоро в списанието Nature Communications.
източник: Университет на Хонконг
Публикациите се превеждат автоматично с google translate
