Светът се приближава към стадния имунитет към COVID-19

Светът се приближава към стадния имунитет към COVID-19

Тъй като все повече хора в световен мащаб получават някоя от одобрените ваксини срещу COVID-19, терминът „стаден имунитет“ се оповестява за пореден път като евентуалния позитивен изход от опустошителната пандемия от коронавируса, която започна да атакува страните по целия свят от декември 2019 г.

Терминът обяснява ситуацията, при която висок процент от хората в дадена общност – град, държава или цял континент, са имунизирани срещу дадена болест, било чрез ваксинация или защото вече са били изложени на вируса и тяхната имунна система е изградила антитела, които да ги предпазят от него.

Хората, които изтъкват стадния имунитет като най-добрата защита срещу SARS-CoV-2, вирусът, който причинява COVID-19, са прави в мисленето си – стадният имунитет е най-добрият начин да се предотврати циркулирането на заразни болести из цялото население, защото забавя или елиминира разпространението на вируса от човек на човек. При достигане на определено процентно съотношение на имунизирани хора в обществото, ще настъпи ситуация, при която всички ваксинирани и придобили естествен имунитет срещу даден патоген, ще предпазват и тези, които нямат никакъв имунитет, тъй като вирусът няма как да достига до тях, защото постепенно предаването му ще намалява, като по този начин кривата на случаите може да бъде изравнена към нулата.

Проблемът със стадния имунитет и новия коронавирус е, че въпреки че разпространението на ваксините продължава, светът все още се намира далеч от широкоразпространена резистентност към COVID-19. Експертите изчисляват, че между 60% и 90% от населението трябва да има имунитет срещу дадена болест, за да може тя да спре да се разпространява.

За справка, можем да дадем пример с една от страните, която беше най-силно засегната от вируса и е рекордьор по брой на случаите – САЩ. Населението там е около 330 милиона. За да се постигне стаден имунитет, трябва да бъдат имунизирани над 297 милиона души. За щастие, на този етап три ваксини са получили разрешение за спешна употреба от FDA за борба с COVID-19, така че стадният имунитет може да стане реалност по-рано, отколкото експертите първоначално смятаха.

Нека разгледаме как изглежда стадният имунитет, какво означава за COVID-19 и как светът може да стигне до там, обяснено от д-р Джейн Ориент, изпълнителен директор на Американската асоциация на лекарите и хирурзите и от д-р Джоузеф Винец, специалист по инфекциозни болести в Йейл и Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ.

Какво представлява стадният имунитет?

Ориент казва в интервю за популярния портал CNET, че стадният имунитет е това, което забавя и в крайна сметка спира огнищата на пандемиите – това се случва само, когато патогенният организъм остане напълно без жертви поради изолация, карантина или имунитет на всички лица. Разбира се, пълната карантина за всички е невъзможна, нито е решение, затова когато говорим за стаден имунитет, всички се фокусираме върху последните две действия.

Ориент казва, че предпочита термина „популационен“, а не „стаден имунитет“, защото „ние не сме добитък“, категорично посочва тя. Тя допълва, че стадния имунитет е помогнал допълнително за ликвидирането на редица заболявания в историята на човечеството, благодарение на това, че е успял да предпази дори хората, до които ваксини не са достигнали или не са се ваксинирали поради друга причина. Винец добавя, че добър пример за популационен имунитет е преборването на морбили.

„Идеята е, че ако имаме стаден имунитет, това означава, че намаляваме предаваемостта на дадена болест в рамките на една популация. Най-добрият пример за представяне на това е морбили. Ако 95% от всички хора на дадена територия са ваксинирани срещу морбили, това означава, че 95% са имунизирани срещу заболяването, което означава, че рискът от разпространение на морбили от човек на човек е много нисък“, казва той. Това е възможно защото дори да не сте ваксинирани или имунизирани, заболяването има много малък шанс да достигне до вас, защото всички около вас са ваксинирани или имунизирани срещу него – тоест благодарение на тяхната склонност да се ваксинират (и в много случаи благодарение на достъпа до ваксини).

И макар и да има много спорове за това кой имунитет е по-добър – дали „активният“ или имунитетът, който човек изгражда в отговор на действителното заразяване с дадена болест, е най-ефективен и дълготраен, или имунитетът, получен чрез ваксиниране, то експертите молят хората да не се заразяват умишлено със SARS-CoV-2 в опит да изградят имунитет.

Дилемата на затворника

Една от най-големите бариери пред ваксинирането в страните и социалните групи, където ваксините са налични в момента, са конспиративните нагласи на някои хора, общото недоверие в съвременните здравни власти и антиваксинационните настроения. Мнозина отказват да се ваксинират по различни причини – дали защото не вярват в настоящите ваксини, но по принцип имат доверие в науката, дали защото изобщо не вярват на ортодоксалната наука или са под въздействието на фалшиви новини и дезинформационни кампании – причините могат да бъдат различни. Резултатите от това обаче са, че тези нагласи представляват заплаха за общия имунитет, тъй като за постигането на такъв, е необходимо да има достатъчен брой хора, които искат и са готови да се ваксинират – както вече споменахме, според различни оценки на експертите, необходимия процент варира между 70% и 90%. Това ще рече, че останалите, които не желаят да се ваксинират, също ще бъдат защитени от стадния имунитет, стига необходимия процент от населението да се ваксинира. Ако обаче групата на хората, които са силно скептични към ваксините продължи да нараства до степен, в която достигането на минималния процент от популацията за ваксиниране е невъзможно, то тогава се получава известната в науката дилема на затворника – нежелаещите да се ваксинират ще бъдат защитени, докато има достатъчно други хора, които са готови да го направят.

Нека разгледаме отново примера с морбилито. Заболяването се предотвратява лесно с високоефективната трикомпонентна ваксина, известна като MMR – ваксина срещу морбили, паротит и рубеола. Но през 2019 г. в САЩ се наблюдава ръст на случаите на морбили, какъвто не е имало от 1992 г. насам и повечето от тези случаи са сред хора, които не са ваксинирани срещу морбили. Тук виждаме дилемата на затворника в действия.

Все пак обаче, 1282 случая на морбили през 2019 г. все още бледнеят в сравнение с приблизително между 3 и 4 милиона годишни случая преди въвеждането на ваксината – доказателство, че в действителност ваксините унищожават заболяванията в дадени региони.

„Днес заболеваемостта от морбили в САЩ е ниска“, обясняват от CDC на уебсайта си. „Но ако се оставим да станем уязвими, като откажем ваксинация, то можем да предизвикаме нови огнища на отдавна изчезнали болести.“

Само един от масово разпространилите се вируси сред човечеството – вирусът на вариола, по-известен като едра шарка, е напълно унищожен. От официалното обявяване на ликвидирането на заболяването през 1980 г. не са регистрирани нови случаи, благодарение на което вече новородените деца не е необходимо да бъдат ваксинирани срещу заболяването, тъй като глобалното ваксиниране през миналия век е било толкова успешно.

Разработването и одобряването на ваксините изисква внимателен анализ на съотношението между риска и ползата, които носят, казва Ориент. „За изключително заразни смъртоносни заболявания като едра шарка съотношението между риск и полза на ваксините е много благоприятна.“

Ваксините могат да имат неблагоприятен ефект и за някои хора и имунитетът отслабва с времето, така че значението на ваксинационните кампании зависи от редица фактори, включително тежестта и разпространението на заболяването, безопасността на ваксината и отделните фактори за пациента.

Ориент призовава хората да не забравят, че ваксините, макар и от решаващо значение за някои заболявания, не са единственият начин за предотвратяване на болести: „Заболяванията се предотвратяват и чрез хигиена, санитарни мерки, контрол на разпространителите на заболяването или излекуване и карантиниране на заболелите, преди да могат да го разпространят сред много хора в широката популация.“

Защо се нуждаем от стаден имунитет?

Ако няма стаден имунитет, хората ще продължат да се заразяват и да разпространяват болести и за съжаление много от тях ще продължат да умират от тези болести. CDC определя стадния имунитет като „ситуация, при която достатъчна част от населението е имунизирана срещу дадено инфекциозно заболяване – чрез ваксинация или развитие на естествен имунен отговор, за да направи разпространението от човек на човек по-малко вероятно.“

„Дори лица, които не са ваксинирани (като новородени или такива с хронични заболявания)“, продължават от CDC дефиницията си за стадния имунитет, „използват известна защита, тъй като има малка възможност за разпространение на болестта в общността.“

SARS-CoV-2, вирусът, който причинява COVID-19, е ужасно подходящ пример. Този вирус е нов за хората, така че никой няма имунитет, естествено или чрез ваксинация. Тъй като никой няма имунитет, а вирусът е заразен, той се разпространява бързо и лесно.

Какво е необходимо, за да постигнем стаден имунитет срещу коронавируса?

Има два начина за създаване на стаден имунитет срещу болест: Разработване и администриране на безопасна и ефективна ваксинация или изчакване на болестта да се разпространи сред популация.

Сега, след като в САЩ бяха одобрени три ваксини за спешна употреба срещу COVID-19, ние се приближаваме до реалността, която включва стадния имунитет. Все пак ще са необходими месеци или години, докато достатъчно хора се ваксинират, за да постигнат истински стаден имунитет. Докато разпространението на ваксините продължава, социалното дистанциране, носенето на маски и добрата лична хигиена все още са най-добрите практики за превенция на COVID-19.

Също така сега видяхме, че стремежът към стаден имунитет не работи на практика: Швеция, една държава, която много хора гледаха като пример поради нейната снизходителност по време на пандемията, каза на другите страни да не следват стъпките ѝ, официално признавайки реакцията си за напълно погрешна, отчитайки, че смъртта на много хора е прекалено висока цена за постигането на стаден имунитет.



Източник: www.kaldata.com