Разочароващ факт е, че телата ни не могат да регенерират увредения зъбен емайл, но учени от Университета на Вашингтон (UW) вече са отгледали малки зъби в лабораторията, които отделят протеини, произвеждащи емайла. Това може да е първата стъпка към „живи пломби“, които залепват кариеси или дори лабораторно отгледани заместващи зъби.
Емайлът е най-твърдата тъкан в тялото и покрива зъбите ни, за да им помогне да издържат на напрежението при дъвчене. Но с течение на времето те все още могат да страдат от пукнатини и кухини и за съжаление този материал не може да заздравее естествено, така че често са необходими пломби или пълно отстраняване.
За новото проучване екипът на UW проучи как емайлът може да бъде поправен, като проучи как се произвежда естествено на първо място. Ключът е един вид клетка, наречена амелобласти, които произвеждат нещата по време на развитието на зъбите, но умират, след като работата им е свършена.
Първо, екипът използва техника, наречена едноклетъчно комбинаторно индексиращо РНК секвениране (sci-RNA-seq), което подчертава генното активиране по време на развитието на клетката. Провеждайки това върху човешки зъбни клетки, докато се развиват, и с помощта на специализирани алгоритми, изследователите успяха да изградят план за това как амелобластите се образуват от стволови клетки.
Изследователски екип на UW Dental Organoid
След това те следват собствената си рецепта, за да се опитат да накарат човешките стволови клетки да станат амелобласти чрез специфична последователност на генно активиране. И разбира се, с известни проби и грешки клетките се подреждат в органоиди, структури, подобни на тези в развиващите се зъби. Те секретират три ключови протеина – амелобластин, амелогенин и емайлин – които образуват матрица, която се минерализира в тъкан, подобна на емайла.
„Това е критична първа стъпка към нашата дългосрочна цел да разработим базирани на стволови клетки лечения за възстановяване на увредени зъби и регенериране на тези, които са изгубени“, каза Хай Джан, съпр.–автор на изследването.
Екипът казва, че с повече работа за оптимизиране на процеса те дори биха могли да създадат „живи пломби“ от амелобласти, които могат да бъдат поставени в кухини или пукнатини и да ги запълнят с новопроизведен емайл.
Изследването е публикувано в списанието Клетка за развитие.
източник: Университет на Вашингтон
Публикациите се превеждат автоматично с google translate
