Когато астронавтите остават в космоса за продължителни периоди от време, те често развиват проблем със зрението, известен като невроокуларен синдром, свързан с космически полети (SANS). Сега учените се опитват да предотвратят това чрез експериментален вакуумно запечатан спален чувал.
Тук, на Земята, е нормално кръвта и гръбначната течност да се стичат в главата ни, докато лежим в леглото през нощта. Когато станем от леглото сутрин и се изправим, гравитацията кара излишната течност да се стича обратно в долната част на тялото ни, така че всичко остава както трябва.
В космическата среда с нулева гравитация обаче този допълнителен товар от течности никога не напуска главата. Течността непрекъснато оказва натиск върху задната част на очите – състояние, което с течение на времето може да причини сплескване на очните ябълки и подуване на зрителните нерви. Това често води до зрителни увреждания като късогледство.
Проблемът обикновено се решава, след като астронавтите се върнат на Земята за известно време. Въпреки това, докато все още са в космоса, може да имат затруднения при изпълнението на определени задачи, зависещи от зрението. Освен това се смята, че SANS може също да повлияе на мозъчната функция, плюс това може да доведе до сърдечни проблеми.
Ето къде идва високотехнологичният спален чувал.
Разработено от д-р Бенджамин Ливайн и колеги от Югозападния медицински център на Тексаския университет, той се състои от херметичен спален чувал с твърда рамка и уплътнение в горната част, което запечатва около кръста на потребителя. След като долната част на тялото на човека е вътре в апарата, въздухът се изпомпва от запечатаната торбичка, създавайки вакуум. Идеята е, че този вакуум ще изтегля течности от главата на потребителя в долната част на тялото му, като по същество ще даде на очите им почивка от натиска, докато спят.
При тест на технологията 10 доброволци прекараха общо шест дни в легнало (легнало по гръб) положение. Тъй като никога не са се изправяли, течностите са били в състояние да се натрупват в главите им, както би се случило в космоса.
В продължение на три от тези дни доброволците просто лежаха на легло по цял ден и нощ. За останалите трима обаче прекарваха по осем часа всяка нощ в спалния чувал. Когато впоследствие очите им бяха изследвани чрез оптична кохерентна томография, беше установено, че част от окото, известна като хороидея, е била значително по-малко подута през периода, през който е използван спалния чувал – известно е, че подуването на хороидеята предшества зрението, свързано с SANS проблеми.
Сега се надяваме, че след като бъдат проведени допълнителни проучвания, технологията в крайна сметка може да бъде използвана, за да се гарантира благосъстоянието на астронавтите.
„Това е може би един от най-критичните медицински проблеми, които бяха открити през последното десетилетие за космическата програма“, казва Левайн. „Благодарен съм на доброволците, които ни помагат да разберем и да се надяваме, да решим проблема.
Наскоро в списанието беше публикувана статия за изследването JAMA Офталмология.
Източник: Югозападен медицински център на UT чрез EurekAlert
.
Публикациите се превеждат автоматично с google translate
