Синем Юнсал за отношенията си с Онур Туна и Танер Йолмез и за маниите си в живота

Сподели
  • 2
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
    2
    Shares

От малка мечтае да е актриса и неуморно следва мечтите си, превръщайки се днес в една от младите надежди в южната ни съседка.

Привлечена от роли със сериозни психологически проблеми, красавицата има зад гърба си три поддържащи и две главни роли. Доскоро я гледахме в “Дъщеря ми”, а сега в “Черно-бяла любов” и “Доктор Чудо”. Най-новият ѝ сериал “Може би някой ден” (Elbet Bir Gün), който тръгна преди седмици в Турция, няма очаквания резултат и се говори за финализиране. 

В личен план актрисата не обича да говори за себе си, но е щастливо влюбена от няколко години. 

Живее сама в апартамент в Истанбул, не обича да готви, но се справя много добре с домакинската работа и е доста обсебваща за почистването. “Всъщност имам ОКР с този проблем, който успях да преодолея. Вече не страдам от толкова много мании.”

– Коя е Синем Юнсал?

– Родена съм през 1993 г. и съм второ дете на баща азербайджанец и майка черкезка. Прекарах детството си в Измир-Фоча. След това отидох в Ескишехир, за да уча в университет и сега съм в Истанбул.

– Как реши да станеш актриса?
– От дете ме влече актьорското майсторство. Не съм завършила консерваторията, но винаги исках да бъда актриса, а след като се дипломирах в катедрата по Литература, си събрах багажа и отидох в Истанбул, където направих първата стъпка към това приключение. Започнах да уча актьорско майсторство и работих като асистент-редактор в издателство, за да покрия таксите за обучение и квартира в Истанбул. Беше доста натоварено, но бях много щастлива. Исках да уча в консерваторията, за да стана театрален актьор, но дойде предложение за един сериал, отидох на снимачната площадка само два дни след прослушването и така започна кариерата ми. 

– Като млада актриса, която е в началото на пътя си, имаш ли амбиции и очаквания относно кариерата ти?
– Разбира се, че имам. Мисля, че амбицията е най-необходимата емоция за успех, стига да не губиш контрол. Очакванията са ограничени от въображение и усилия. Моите очаквания и амбиция никога не свършват. (Смее се)

– Играеш Гюлсюм в “Черно-бяла любов”. Какво мислиш за нея?
– Много обичам тази роля. Опознах Гюлсюм и си казах: “Трябва да ѝ дам живот”. Тя ме накара да изпитам много емоции едновременно.

– Как се включи в сериала?
– Сценарият дойде при мен чрез моя мениджър. Аз съм с литературно образование. Не чета сценариите само от гледна точка на актьора, но се влюбих в този на “Черно-бяла любов”.

– След това си партнира с Берен Гьокйълдъз в “Дъщеря ми”.
– Бях много щастлива да работя с нея. Не знам дали можем да поставим Берен в категорията детски актьори, тя беше като възрастен такъв. Тя е много зряла, много умна, много находчива. Научих много от нея. Предполагам, че играе в сериали от 5-6 години. Научих се да говоря с нея без значение от възрастта ѝ. Винаги съм работила с по-възрастни актьори или близо до моята възраст. Научих това и с тях, но работата с много малък мой колега също беше полезно за мен.

– Какви роли търсиш?
– Искам да играя някоя с психологически проблеми. Всички ние имаме много характери, всички сме от едно и също тесто, но всеки има различни емоции и ги показва по различен начин. Когато участваш в даден проект, първо виждаш сценария. Разбирането му и анализът на твоя герой в процеса на четене на сценария е от решаващо значение за актьорската игра.

– Какво означава за теб ролята на Назлъ в “Доктор Чудо”?

– Назлъ е амбициозен и трудолюбив хирургичен асистент, който обича професията си. Внимателна, млада жена, която е загубила доверие в хората заради травмите си. Най-красивите ѝ черти са, че е наивна, любяща, без предразсъдъци и все още има детска вяра в живота. Професионалната решителност на Назлъ и слушането на гласа на нейната съвест преди всичко ме научиха на много неща в моя собствен живот и кариера, така че изживяването ми с нея е много ценно за мен.

– Какво направи, за да се превърнеш в този чувствителен лекар Назлъ?
– Разбира се, гледах епизоди от други версии на сериала. Експериментирах по въпроса, но, разбира се, най-много се съсредоточих върху установяването на връзката между Назлъ и Али. Когато бях в университета, посещавах курсове по занаяти, организирани за социализация на млади хора с аутизъм. Благодарение на това имах много приятели аутисти. Напрегнах паметта си. Постоянно мислих за това как се държаха възпитателите, семействата на децата с аутизъм и какво преживяхме.

– Кои аспекти на ролята ти харесват най-много?
– Ние реализирахме нашата история по толкова реален начин, без да изостряме емоции… Назлъ е героиня, която може да предаде всички емоции на публиката. Обожавам тази ситуация. Любимата ми черта е, че тя винаги слуша съвестта си.

– Какво общо имаш с д-р Назлъ?
– Най-важното, което имаме, е страстта към кариерата ни. След това чувствам, че тя има много повече търпение от мен и се опитвам да последвам нейния пример. Назлъ също ме научи, че може да си дадеш втори шанс за живот, защото си заслужава.

– Как се разбирахте с Танер Йолмез? 
– За първи път работихме заедно. Танер е много по-опитен от мен. Обичам да го гледам. Работейки заедно, научавам много от него заради голямото удоволствие, с което си върши работата, и опита му. За щастие, той беше мой партньор. Имахме много труден сценарий и работата с толкова чувствителни хора ме кара да се чувствам малко по-удобно. Можехме да оставим притесненията си настрана. Разбирахме се чудесно, с него сме големи приятели, той е голям актьор и е толкова дисциплиниран, че това ме правеше много спокойна. Имаме страхотни отношения като приятели и като професионалисти.

– Имате много сцени с Онур Туна и Танер Йолмез. Говорихме за това, че се забавлявате заедно и се разбирате добре. На какво се смеете най-много?
– Ще бъде клише, но наистина се превърнахме в екип, който се забавляваше много. От първия ден всички се свързахме помежду си, оставяйки егото си настрана. Единствената грижа на всички на снимачната площадка беше да отразяваме характера, който играем, пред зрителите по най-добрия начин, да се забавляваме по време на работа и да поддържаме както професионални, така и приятелски отношения по балансиран начин. Онур и Танер са талантливи, зрели, много разбиращи и забавни хора. Смеем се на всичко, виждаме нещо в социалните мрежи и се шегуваме с това. Забавляваме се (смее се).

– Лесно ли си запаметяваш репликите?
– Чета целия сценарий два пъти и запаметявам всичко, преди да бъде заснета каквато и да е сцена. 

– Какво би казала Синем Юнсал на Али Вефа в нормалния живот?

– Бих искала да кажа толкова много неща, но най-важното е да не се променя. 

– Би ли се влюбила в някого като Али Вефа в реалния живот?
– Това е много често срещан въпрос. От една страна, всеки път мисля за това. Защото това е много трудно решение. Не знам, обикновено слушам емоциите и чувствата си в личния си живот. Вероятно бих се влюбила в някого като Али Вефа. Много е трудно, но това е едно от предимствата на Назлъ за мен. Винаги гледаме трудната страна. Тя е много честна, не крие емоциите си и не може да лъже. Има много плюсове. Ако обича, обича, ако не обича, не обича.

– Всеки иска да знае дали Онур Туна, хирургът Ферман, изглежда толкова красив, колкото и на екран? 
– (Смее се) Очевидно! Онур е прекрасен!

– Излизате ли?
– Не, не, изобщо. Имам си някого и с Онур сме само приятели. Той е страхотен човек и уточнявам, че е толкова красив отвътре, колкото отвън.

– Ако погледнем до леглото ти, кои книги ще видим там?
– Наскоро прочетох книгата на Енгин Гектан “Да бъдеш човек”. Но сега нямам време да чета, така че можете да намерите книгите на снимачната площадка, в караваната или в чантата ми, а не до леглото ми (смее се).

– Каква е според теб формулата за успех на екрана?
– Мисля, че начинът да бъдеш успешен в дадена работа е да обичаш това, което правиш, да мислиш за това и да положиш усилия. Това е формулата.

– Казваш, че е имало период, в който си се борила с маниите…
– Да, чашата, която винаги използвам, стоеше на едно и също място. Не излизах от вкъщи, без да си оправя леглото, винаги заключвах вратата три пъти. Не съм много социален човек, станах по-интровертна, след като започнаха да ме разпознават. Но не се оплаквам.

– Не те виждаме много в таблоидите. Има ли някой в ​​живота ти?
– Мда. Предпочитам да не живея личния си живот пред всички, искам да бъда известна със своята актьорска игра. Ето защо не показвам личния си живот в социалните мрежи. Наистина съм щастлива във връзката си. Когато съм влюбена, имам пълна мотивация и концентрация.

– В най-новия ти сериал “Може би някой ден” (Elbet Bir Gün) се появяваш в много различна и по-женствена роля. Какво мислиш за тази роля?
– Чувството за принадлежност не е нещо, което одобрявам. Опитвам се да не развивам такива чувства към никого. Не искам да бъда материал за другите. Героинята ми има две имена – Гизем и Фериде. Представете си, че едно малко, беззащитно момиче е изградило много силно и солидно бъдеще върху собствените си крака и тогава, точно когато е изтрило миналото си, то изведнъж се появява пред нея… Тя вижда, че за да запази красивия и солиден живот, който е създала със собствени усилия, не трябва да подминава другата страна, а трябва да живее с нея. Моята героиня живее два различни живота. Това е огромна възможност за една актриса.

– Какво те радва най-много освен актьорството?
– Танцуване. Но когато казвам танци, нямам предвид нищо професионално. Това е хубавото. (Смее се)

– Как поддържаш формата си? Спортуваш ли?
– Храня се здравословно. Аз съм много стриктна към това. Все още не съм успяла да постигна тази стабилност в спорта, но някак си спортът винаги е бил в живота ми.


Сподели
  • 2
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
    2
    Shares