Ново изследване установи, че хората на възраст 65 и повече години, които са получили рутинни ваксинации, са значително по-малко склонни да развият болестта на Алцхаймер. Проучването подчертава значението на ваксинацията не само за предпазване от инфекциозни заболявания, но и за осигуряване на известна степен на защита срещу деменция.
За повечето ваксинациите са част от детството, предназначени да предпазят децата – и общността, от която са част – от сериозни инфекциозни заболявания. За тези в другия край на жизнения спектър други ваксини се считат за важни по същите причини.
Ваксините, прилагани рутинно в детска възраст, включват тези, които имунизират срещу тетанус, дифтерия, коклюш (магарешка кашлица) и пневмококова инфекция. Ваксините срещу тетанус и дифтерия са включени в една ваксина, която може да включва или да не включва ваксината за коклюш (Td/Tdap). Пневмококовата ваксина (PCV) се препоръчва за деца под пет години и възрастни на 65 и повече години. Тези над 50 години в САЩ и над 70 години в Австралия и Обединеното кралство се препоръчват да получат ваксина срещу херпес зостер или херпес зостер (HZ).
На фона на натрупаните доказателства, че ваксинациите при възрастни могат да намалят риска от развитие на болестта на Алцхаймер (AD) и свързаните с нея деменции, изследователи от Тексаския здравен университет в Хюстън предприеха проучване, за да сравнят риска от развитие на AD при възрастни с и без предварителна ваксинация .
Същите изследователи наскоро откриха, че хората, които са получили поне една противогрипна ваксина, са с 40% по-малка вероятност да развият AD в сравнение с техните неваксинирани връстници.
„Чудехме се дали констатацията за грип е специфична за противогрипната ваксина“, каза Пол Шулц, съответен автор на настоящото проучване. „Тези данни разкриха, че няколко допълнителни ваксини за възрастни също са свързани с намаляване на риска от Алцхаймер.“
Мащабното ретроспективно проучване включва пациенти, които са били свободни от деменция през период от две години и са били на поне 65 години до началото на осемгодишния период на проследяване. Изследователите сравняват две подобни групи пациенти, едната ваксинирана с ваксини Td/Tdap, PCV и HZ, а другата неваксинирана.
Контролирайки някои социодемографски и коморбидни състояния, те установиха, че има значително понижение на AD при пациенти на 65 и повече години, които са получили Tdap/Td ваксинация (30% по-нисък риск), HZ ваксинация (25%) или пневмококова ваксинация ( 27%) спрямо неваксинирани групи.
Изследователите казват, че констатациите подчертават значението на ваксинацията не само за защита срещу инфекциозни заболявания, но и за невропротективните ползи, демонстрирани от това проучване. Въпреки че проучването не предполага причинно-следствена връзка между ваксините и AD, изследователите имат хипотеза защо ваксинациите могат да помогнат за предпазване от болестта.
„Предполагаме, че намаленият риск от болестта на Алцхаймер, свързан с ваксините, вероятно се дължи на комбинация от механизми“, каза Аврам Бухбиндер, един от съавторите на изследването. „Ваксините могат да променят начина, по който имунната система реагира на натрупването на токсични протеини, които допринасят за болестта на Алцхаймер, като например чрез повишаване на ефективността на имунните клетки при изчистване на токсичните протеини или чрез „усъвършенстване“ на имунния отговор към тези протеини, така че че „съпътстващото увреждане“ на близките здрави мозъчни клетки е намалено. Разбира се, тези ваксини предпазват от инфекции като херпес зостер, които могат да допринесат за невровъзпаление.
Освен това са необходими проспективни проучвания за конкретно измерване на въздействието на ваксините върху AD. Въпреки това би имало етични опасения относно провеждането на рандомизирано контролирано изпитване, при което участниците са разпределени в група, в която ваксините, важен метод за предотвратяване на инфекция, са задържани.
Проучването е публикувано в Вестник на болестта на Алцхаймер.
източник: UT Health в Хюстън
Публикациите се превеждат автоматично с google translate
