Толкова за кикотенето на падащите роботи. Изследователи от университета на Лотарингия имат развити система “Damage Reflex” (известна още като D-Reflex), която има хуманоиден робот TALOS, който се подпира на стена, когато единият му крак е счупен, подобно на човек, който току-що е загубил равновесие. Базираната на невронна мрежа система използва своя опит (в този случай 882 000 тренировъчни симулации), за да намери бързо точка на стената, която е най-вероятно да осигури стабилност. Роботът не трябва да знае как е бил повреден и може да посегне приблизително толкова бързо, колкото човек.

Резултатът, като IEEE спектър бележки, е антикомедията, която бихте очаквали. Вместо да падне на земята, роботът се подпира на стената като някой, който току-що си е навехнал глезена. Не е особено грациозно и изисква роботът да спре ръката си в момента, в който направи контакт, но е ефективен при три от четири теста.

аз
Това съдържание не е достъпно поради вашите предпочитания за поверителност. Не е гарантирано, че D-Reflex предотвратява падане, отчасти защото не може да отчете всяка възможна позиция или повърхност. Освен това не помага на робота да се възстанови, след като предотврати катастрофата — няма да видите автомата да куца по стената, докато не намери помощ. Настоящият подход също се основава на неподвижен бот и няма да помогне, ако задвижващият механизъм се повреди по средата на крачка.

Изследователите обаче се надяват да направят система, която да е полезна в движение, и да си представят роботи, които могат да хващат столове и други сложни предмети, когато падането е неизбежно. Това би могло да спести разходите за замяна на работните роботи, които иначе биха се потопили в гибелта си, и може да доведе до по-„естествени“ ботове, които се научават да използват средата си в своя полза. Едно нещо е сигурно: ако робопокалипсисът се случи, спъването на машините няма да ги спре за дълго.

Източник: www.engadget.com

Публикациите се превеждат автоматично с google translate


Сподели