Ново наблюдателно изследване от Швеция проследи повече от един милион случая на COVID-19 в продължение на месеци след острото им заболяване, за да определи как болестта влияе на последващия риск от кръвни съсиреци. Резултатите показват, че COVID-19 значително увеличава риска от дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия в месеците след заразяването.
Голямото проучване, публикувано в BMJ, разгледа здравните данни от 1 057 174 положителни случая на COVID-19. Това обхваща всеки един положителен регистриран случай в Швеция от началото на пандемията до май 2021 г. Контролна група от четири милиона съвпадащи по възраст и пол субекти, които не са положителни с COVID, беше генерирана, за да се определи количествено увеличението на риска от кръвни съсиреци, причинени от инфекция.
През 30-те дни след първоначалната диагноза COVID-19 изследователите откриха 33-кратно увеличение на риска от белодробна емболия, петкратно увеличение на риска от дълбока венозна тромбоза (DVT) и двукратно увеличение на общите събития от кървене. Повишеният риск, в сравнение с неинфектираната контролна група, продължава 60 дни за кървене, 90 дни за DVT и 180 дни за белодробна емболия.
Като се вземе предвид тежестта на острата болест, изследователите установиха, че тези, които първоначално са били най-силно засегнати от COVID-19, са имали по-голям дългосрочен риск от събития на съсирване на кръвта. Повишеният риск обаче не е нулев при тези, страдащи от лека форма на COVID. Тези със само лека инфекция все още показват трикратен риск от ДВТ и седемкратен риск от белодробна емболия.
Въпреки че това ново проучване е най-стабилното за изследване на връзката между кръвните съсиреци и инфекцията със SARS-CoV-2, то не е първото, което идентифицира тази връзка. Голямо британско проучване миналата година откри подобни признаци, когато сравни честотата на хематологични и съдови събития след COVID-19 с честотата на същите тези събития след ваксинация срещу COVID.
Това проучване по-общо установи значително увеличение на честотата на инсулт, сърдечен удар и съсирване на кръвта един месец след инфекция с COVID. Той също така установи, че тези нива на нежелани събития са много по-високи след COVID-19, отколкото след ваксинация, потвърждавайки предположението, че вредните последици от COVID-19 са много по-въздействащи от всякакви потенциални вреди, причинени от ваксинацията.
Друго британско проучване, публикувано миналата година Установено е, че случаите и смъртните случаи от тромбоемболия са се удвоили през първите шест месеца на пандемията в сравнение с нивата, наблюдавани през предходните години.
Това ново проучване се фокусира върху неваксинирани пациенти с COVID-19, така че няма директни данни за това какъв защитен ефект се предоставя от ваксинацията по отношение на повишения риск от съсирване на кръвта след инфекция със SARS-CoV-2. Ан редакционна в BMJ придружаващи новото проучване, от изследователи от Университета в Глазгоу, предполагат, че все още може да съществува риск от тези събития на съсирване на кръвта при пациенти, претърпели инфекции с пробив на ваксината.
„… настоящите ваксини са много ефективни срещу тежък covid-19, но осигуряват само умерена защита срещу инфекция с варианта Omicron“, се посочва в редакцията. „Въпреки че много инфекции с варианта Omicron са леки, новото проучване потвърждава повишен риск от венозен тромбоемболизъм дори сред тези с по-леки инфекции, които не изискват хоспитализация.
Йоанис Кацуларис, автор на новото шведско проучване от университета Умео, каза, че констатациите потвърждават стойността на ваксинацията за намаляване на вероятността и тежестта на COVID-19. Освен това той каза, че по-възрастните пациенти с COVID-19, които вече са изложени на висок риск от съсирване на кръвта, трябва да бъдат внимателно наблюдавани през месеците след остра инфекция.
„Резултатите подчертават важността на хората да бъдат ваксинирани срещу COVID-19, но също и на доставчиците на здравни услуги да идентифицират лица с COVID-19, които са изложени на повишен риск от кръвни съсиреци, така че да могат да се използват разредители на кръвта“, добави Кацуларис.
Новото проучване е публикувано в BMJ.
Източник: Университет Умео
Публикациите се превеждат автоматично с google translate
