Дълбоката космическа мисия на НАСА Artemis 1 постигна основна цел днес, след като космическият кораб Orion без екипаж успешно завърши своя задвижван полет край Луната. Капсулата възстанови комуникацията с Deep Space Network на космическата агенция скоро след като автономно завърши изгарянето на орбитален маневрен двигател зад Луната, което я доведе до 81 мили (130 км) от лунната повърхност.
Днешната корекция на курса се състоя пет дни след успешното излитане на Artemis 1 на 16 ноември от стартовата площадка 39B в космическия център Кенеди на НАСА, на върха на гигантския ускорител на Space Launch System. Изгарянето на главния двигател от космическия кораб Orion продължи две минути и 30 секунди и се случи, докато космическият кораб беше извън контакт със Земята. Това беше първата от двете орбитални маневри, които ще го поставят в далечна ретроградна орбита около Луната.
Далечна ретроградна орбита е тази, при която космически кораб се движи в посока, обратна на пътя на Луната около Земята и е толкова отдалечен от Луната, че корабът преминава отвъд точката на Лагранж 2, където гравитационното привличане на Земята и Луната се балансират друг аут.
НАСА
На 25 ноември второ изгаряне на двигателя ще постави Орион в желаната орбита, която ще го изпрати на 40 000 мили (64 000 км) отвъд Луната и 268 554 мили (432 194 км) от Земята, 13 дни след изстрелването. На 1 декември друго изгаряне ще изпрати Орион обратно към Земята за падане в Тихия океан на 11 декември.
Основната цел на Artemis 1 е да действа като разтърсване на космическия кораб Orion и системите за контрол на мисията на НАСА преди първата мисия, която ще отведе астронавтите обратно на Луната за първи път от 1972 г. Мисията ще тества способността на топлинния щит на Orion за защита на капсулата от топлината от 5000 °F (2800 °C), генерирана от удара в земната атмосфера при 25 000 mph (40 000 km/h) и как системите на космическия кораб могат да издържат на екстремните температури в дълбокия космос. В допълнение, той ще тества системите, докато преминават през радиационните пояси на Ван Алън, както и надеждността на главния ракетен двигател и слънчевия енергиен масив.
източник: НАСА
Публикациите се превеждат автоматично с google translate