Рене Касадос за случайното начало като актьор и за жените в живота му

Сподели
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Мексиканският актьор има над 40-годишна актьорска кариера.

Участвал е в доста успешни теленовели като “Три жени”, “Прегърни ме силно”, “Мащехата”, “Свят на хищници”, “Когато се влюбиш”, “Огън в кръвта”, “Моето сърце е твое” и др. Рене Касадос даде живот на Едуардо Мендоса в “Амазонките”, силен мъж, който има за цел да си отмъсти за случилото се със семейството му. Въпреки това при това пътуване той се натъква на дъщерята на най-лошия си враг.

– Кой е Рене Касадос?

– Аз съм от тропиците, от джунглите на Веракрус, от северната част на щата и пристигам в Мексико Сити. Учих политика в Националния автономен университет на Мексико.

– И как започна да се занимаваш с актьорско майсторство?
– Един ден една жена ми се обади по телефона и ме попита дали съм актьор. Тя ми каза, че е представител на г-н Игнасио Лопес Тарсо и Офелия Гилмайн и че са дошли в Мексико, за да продуцират филма “Децата на Санчес” с г-н Антъни Куин. Казах й, че не съм актьор, но харесвам сценичното изкуство. Тя ми каза, че е видяла мой кратък запис, бях направил реклама на Pepsi Cola, която бяха гледали по целия свят, въпросът е, че на следващия ден в хотел “Шератон” влязохме в един апартамент и там беше самият Антъни Куин. Най-накрая ме назначиха, въпреки че имаше и други кандидати. Изведнъж вече бях по улиците на Тепито и играх с Антъни Куин. После Пепе Боланьос ме покани да снимам втората версия на “Педро Парамо”, защото актьорът, който щеше да играе сина на Педро Парамо, вече нямаше да може да го прави и имаха нужда от някого. Той ме попита дали познавам историята и аз казах да, не само “Педро Парамо”, но и много други. Прочетох му текста, хареса му как го прочетох, казах му, че работих с Антъни Куин във филм, той ми каза, че вече е говорил с тях и че вече знае кога имам записи и че ще се координират. Още не бях завършил тези филми, когато едно чудовище на сценария, Фелипе Казалс, правеше филма “Ла Гуера Родригес” и ми предложи ролята на Симон Боливар. Направих го с Фани Кано. През онази година направих 10 филма без прекъсване. Така започнах и съм много благодарен, падна ми от небето и човек никога не трябва да богохулства.

– Тоест никога не си искал да ставаш актьор и изведнъж вече си актьор?
– Не ми беше хрумнало, но бях изумен от киното. Ходих във всички киноклубове в Мексико Сити. По-късно ме поканиха в мюзикъла “Уестсайдска история”. Истината е, че нито пеех, нито играх, но се озовах в пиесата. Никога не съм ходил в училище, за да уча за това. Направих и “Човекът от Ла Манша”, където играх Рицаря на огледалата, правех всичко със самочувствие.

– Как успя да стигнеш до Teлeвисa?
– По щастлива случайност един ден отидох на парти за корида, имах приятели матадори. Луис Бесерил ми предложи да направя теленовела с няколко епизода. Няколко седмици по-късно бях в ранчото на Куро Ривера, снимайки първата си теленовела от 10 епизода, “Часът на мълчанието”, но се оказа, че Луис Бесерил го изпращат в Испания, стигнахме до шести епизод и той не се върна. След това отидох да живея в Женева за няколко месеца. Един ден вземам влак за Париж и изведнъж виждам г-н Ернесто Алонсо. Той вече ме беше виждал в проектите, които бях направил. Каза ми, че му трябва актьор, който да играе лошия в следващата му теленовела, той ме попита кога се връщам в Мексико Сити, казах му и той ме нае. Направих “Момиче от квартала” с Ана Мартин, Умберто Сурита и Серхио Хименес. Тази теленовела беше първата, която продължи от 17:00 до 19:30. Това е първата теленовела, която Телевиса изпрати по целия свят, и така започнах да играя в теленовели. Снимах един сериал, когато ми се обадиха да направя XE-TU, телевизионна програма, която продължи 7 години и бяхме 15 колеги. Първо започнахме с Ерика Буенфил, Лаура Флорес и Виктория Руфо, това беше началото на продуцентката Карла Естрада. Сложих фразата “Винаги се усмихвай и силата ще бъде с теб”, казаха, че съм го плагиатствал от “Междузвездни войни”; беше страхотна възможност, провеждаха се състезания, големите певци идваха, Луис Мигел, Лусеро, Мигел Босе и Емануел, например. 

– Кой е любимият ти герой?
– Мисля, че всички, които съм играл. 

– Разкажи ни за ролята си в “Амазонките”…
– Едуардо Мендоса е сензационен персонаж. Той е харизматичен човек, жизненоважен човек от онези, които се наричат ​​”безвремие”, уж от тези извън времето. Аз съм син на Бернарда (Жаклин Андере) и съм любител на живота, но влюбен в Касандра (Гретел Валдес), една от амазонките и дъщеря на моя враг. Този ​​човек е герой, който винаги живее на ръба; но е жизнен, харизматичен е. Толкова е жизнен и човек на страстите и на белезите от огъня в душата, те са доминиращи, има задължението да си отмъсти, защото докоснаха семейството му, докоснаха се до брат му и даде обещание, че за семейството, за честта, за майка си и за него ще си отмъсти; но в същото време е обитаван от съмнението, защото той също е човек на справедливостта.

“Тази история е толкова силна и толкова добра, че си струва да се види от зрителя. Надявам се да бъде по вкуса на публиката. “Амазонките” е един вид архетип на тази автономна и независима жена, за която днес съществува терминът овластена. Жената винаги е била силна, войн и пример за подражание. Струва си да се види!”

– Обичаш много да четеш…
– Мога да кажа, че чета със страст. “Владетелят” и “Одисея” заемат специално място в живота ми. 

– Живееш в пълен матриархат – сестри, съпруга, дъщери, внучка, племеннички, колежки… 
– Живея сред жени. Когато видях жена си с тези красиви очи, първото, което си казах, беше: “Вече ми открадна погледа, сега трябва да ме убиеш с устни”. Дъщерите ми ме научиха на много неща, показват ми как да живея в настоящето, за да не остана роб на миналото. Рената, внучката ми, тя е красива не само външно, талантлива е. Какво е жената? Тя е поезия.


Сподели
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •