„Целият ми живот проблесна пред очите ми“ е фраза, която често чуваме относно преживявания близо до смъртта – и в нея може би има малко истина. Учените са записали активността на умиращ човешки мозък за първи път, разкривайки модели на мозъчни вълни, свързани с процеси като сънуване и припомняне.
Изследването не е било специално предназначено да измерва мозъчната активност около момента на смъртта – това е просто въпрос на случайност. Изследователите непрекъснато наблюдават мозъчните вълни на 87-годишен пациент с епилепсия, използвайки ЕЕГ, за да следят за припадъци. По време на лечението обаче пациентът внезапно получава сърдечен удар и умира.
Като такива, изследователите успяват да запишат 15 минути мозъчна активност около момента на смъртта. Те се фокусираха върху 30-те секунди от двете страни на времето, когато сърцето спря да бие, и откриха повишена активност в видовете мозъчни вълни, известни като гама осцилации. Те участват в процеси като сънуване, медитация и извличане на паметта, като дават поглед върху това, което човек може да изживее през последните си моменти.
„Чрез генериране на трептения, участващи в извличането на паметта, мозъкът може да възпроизвежда последното припомняне на важни житейски събития точно преди да умрем, подобно на тези, докладвани при преживявания близо до смъртта“, каза д-р Аджмал Земар, водещ автор на изследването. „Тези открития предизвикват нашето разбиране за това кога точно свършва животът и генерират важни последващи въпроси, като тези, свързани с времето за даряване на органи.
Екипът казва, че наблюденията показват, че мозъкът е способен на координирана дейност дори след като кръвта спре да тече през него. Подобни промени в гама вълните около момента на смъртта са били открити преди при плъхове, но това е първият път, когато такава активност е била открита при хора.
Разбира се, към резултатите трябва да се гледа с известно внимание, подчертаха от екипа. Данните идват само от един случай от проучване и дори това е при пациент, чийто мозък е бил наранен и е бил подложен на необичайна активност, свързана с епилепсия. Изследователите се надяват да проучат допълнително и други случаи.
„Нещо, което можем да научим от това изследване, е: въпреки че нашите близки са със затворени очи и са готови да ни оставят да си починем, мозъкът им може да преиграва някои от най-хубавите моменти, които са преживели в живота си“, каза Земар.
Изследването е публикувано в списанието Граници в застаряващата невронаука.
Публикациите се превеждат автоматично с google translate
