Във вълнуваща стъпка напред в напредъка на хирургията, първата чернодробна трансплантация, извършена от робот, се проведе успешно в САЩ, тъй като клиниките планират да разширят по-широкото използване на тази новаторска процедура.
Мъжът на около 60 години, който се нуждаеше от критична трансплантация поради рак на черния дроб и цироза, причинени от хепатит С, претърпя операция, извършена от усъвършенствана машина, докато главният хирург контролираше движенията на робота от конзола наблизо.
„Трансплантацията беше успешна: операцията премина гладко, новият черен дроб започна да работи веднага и пациентът се възстанови без никакви хирургични усложнения“, каза трансплантационният хирург д-р Адеел Хан, който ръководи екипа от хирурзи от Медицинския факултет на Вашингтонския университет в Сейнт Луис в еврейската болница Барнс.
Реципиентът ходеше удобно месец след операцията и искаше да се върне към голфа и плуването. Традиционно на пациента са необходими около шест седмици, за да може да се движи без дискомфорт.
Болницата е фокусирана върху разработването на тази авангардна технология, за да се сведе до минимум инвазивността на операцията и на свой ред да се осигурят много по-добри времена за възстановяване и резултати за пациентите. Хирурзите са извършили повече от 30 бъбречни трансплантации и други процедури, включващи жлъчните пътища, панкреаса и стомаха, използвайки роботизираната система, но това е тяхната – и за нацията – първата трансплантация на черен дроб.
„Чернодробната трансплантация е една от най-сложните коремни операции и в голяма степен разчита на специализиран екип за добри резултати“, каза д-р Хан.
Традиционно хирургът би направил вертикален разрез от три до четири инча (7,6 до 10 см) и хоризонтален разрез от 12 до 16 инча (30 до 41 см) под гръдния кош, за да отстрани болния черен дроб и го заменете със здравия дарен орган. Поради естеството на процедурата, която може да включва прекомерно кървене и изисква деликатно шиене на малки кръвоносни съдове, се смяташе, че е твърде трудно да се извърши по по-малко инвазивен начин.
Роботизираната хирургия променя всичко това. По време на тази успешна трансплантация бяха направени няколко половин инчови (1,3 см) разрези в ключалката и единичен шест инча (15 см) вертикален разрез между коремните мускули, което позволява черният дроб да бъде отстранен. Хирургът, седнал на съседния екран с контролери, подобни на джойстик, работеше с инструментите на робота. Екранът, показващ мястото на операцията в 3D с висока разделителна способност, позволи по-прецизна и сложна операция от традиционните методи.
Трансплантацията отне малко повече от осем часа, но хирурзите вярват, че времето ще се съкрати, тъй като процедурата става все по-често срещана в операционните зали.
„Чернодробната трансплантация е най-трудният от коремните органи за минимално инвазивен подход – като се има предвид трудността при отстраняване на неуспешен черен дроб и успешно имплантиране на новия орган“, каза д-р Уилям Чапман, директор на Отделението по обща хирургия на Вашингтонския университет. „Ще е необходим допълнителен опит с тази техника, за да се установи степента на ползите от извършването на чернодробна трансплантация като минимално инвазивен подход.“
Хирургичните системи da Vinci вече променят начина, по който работи медицинският персонал. С обучението и разпространението на технологията в цялата страна се очаква много повече пациенти скоро да минат под ножа на робота хирург.
„Имаме петима хирурзи в службата за трансплантации, които извършват роботизирана хирургия и този брой ще се увеличи до седем до края на лятото“, каза Хан. „Откакто стартирахме нашата програма, ние наставихме над 30 центъра за трансплантация в цялата страна в изграждането на техни успешни роботизирани програми. Екипи за трансплантации от други центрове идват да наблюдават нашия процес, а ние също посещаваме техните обекти и ги наставляваме, докато развиват уменията си.“
Не е изненадващо, че потенциалът на изкуствен интелект за работа с машината се проучва и може да бъде следващата граница в напредъка на роботизираната хирургия.
източник: Медицински факултет на Вашингтонския университет в Сейнт Луис
Публикациите се превеждат автоматично с google translate
