Високата сърдечна честота в покой, която обикновено се счита за нещо над 100 удара в минута (bpm), е свързана с повишен риск от сериозни сърдечно-съдови състояния като коронарна артериална болест и инсулт. И докато причината за високата сърдечна честота в покой (RHR) може да варира, поради фактори като стрес, безпокойство, хормонални промени и медикаменти, интервенциите в начина на живот, за да се постави в „нормален“ диапазон, могат да бъдат по-трудни за тези с генетични варианти допринасяйки за повишените показания.
Разглеждайки целия геномен мета-анализ на 99 проучвания, обхващащи 835 365 индивида от UK Biobank и наборите от данни на Международния консорциум за сърдечен ритъм в покой (IC-RHR), изследователите от Northwestern Medicine са идентифицирали 68 неизвестни досега генетични варианта, които допринасят за естественото по-висок RHR.
„Това е най-голямото проучване от този вид до момента“, каза съавторът на изследването Мерилин Корнелис, доцент по превантивна медицина в Northwestern. „Освен добавяне към списъка с варианти, свързани със сърдечната честота, изследването предоставя стабилни причинно-следствени връзки между сърдечен ритъм и сърдечно-съдово здраве.”
Като цяло учените са открили 493 генетични варианта в 352 локуса, като сърдечно-съдовите тъкани са основното място за това как вариантите променят генната експресия. Експресията на RHR гена е най-висока във вентрикуларните и предсърдните кардиомиоцити, набраздените разклонени мускулни клетки в сърцето, които са отговорни за контракциите на сърцето.
Мета-анализът свързва генетично висок RHR с по-висок риск от дилатативна кардиомиопатия, при която уголемените сърдечни камери губят способността си да се свиват. Може да доведе до образуване на кръвни съсиреци, аритмия и хронична сърдечна недостатъчност.
Въпреки това, проучването също така показа обратна връзка между високия RHR и други сърдечно-съдови състояния като предсърдно мъждене, исхемичен инсулт и кардио-емболичен инсулт.
Изследователите също така не откриха връзка между генетичните варианти и повишената смъртност.
Според Американската кардиологична асоциация „нормален“ RHR е 60-100 удара в минута, като всичко над това увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания.
Разбирането как генетичните варианти допринасят за повишен RHR и техните последици ще помогне на пациентите да получат по-информирани и персонализирани здравни интервенции, добавиха изследователите. Разработването на терапевтични средства за борба с влиянието на генетичните вариации все още е нововъзникваща област на медицината.
Изследването е публикувано в сп Nature Communications.
източник: Северозападна медицина
Публикациите се превеждат автоматично с google translate