Перовскитът и силицийът се оказват страхотен дует в света на слънчевите клетки и сега са постигнали нов рекорд за ефективност. Екип от Helmholtz Zentrum Berlin (HZB) разработи слънчеви клетки с ефективност над 32%.
Силицият отдавна е индустриален стандарт за слънчеви клетки, благодарение на неговата ефективност, издръжливост и цена, но настоящите устройства се доближават до теоретичната максимална граница на ефективност. Перовскит, междувременно, е млад новопостъпил, който бързо се издига в йерархията и заплашва да открадне короната.
Но най-добрият резултат изглежда е, когато тези два материала оставят настрана съперничеството си и се обединят. Тандемните слънчеви клетки перовскит/силиций са по-ефективни от двата материала поотделно, благодарение на способността им да събират различни части от слънчевия спектър – перовскитът улавя по-добре синята светлина, докато силицийът се фокусира повече върху червените и инфрачервените дължини на вълните.
Новото устройство HZB се състои от горна клетка, направена от няколко тънки слоя перовскит, и долна клетка, която прави същото със силиций. Наличието на серия от слоеве позволява различните цветове на светлината да се филтрират до по-ниските нива и минимизират електрическите загуби. Екипът също така проектира нов интерфейс между активната зона и електродите, което помогна за повишаване на цялостната ефективност на клетката.
Eike Köhnen/HZB
Крайният резултат е тандемна слънчева клетка перовскит/силиций, която може да се похвали с ефективност от 32,5%. Този нов рекорд, който беше независимо потвърден, в момента е най-високият от всички нововъзникващи фотоволтаични технологии според графика поддържани и редовно актуализирани от Националната лаборатория за възобновяема енергия (NREL). Това е прилична стъпка от предишния рекордьор от 31,25%, постигнат само преди няколко месеца, докато година преди това беше малко по-малко от 30%. Екипът твърди, че този последен напредък тласка технологията към важна нова сфера.
„При 32,5% ефективността на слънчевите клетки на тандемите HZB сега е в диапазони, постигани преди това само от скъпи III/V полупроводници“, каза професор Бернд Рех, научен директор на HZB. „Графиката на NREL ясно показва колко впечатляващи са последните две увеличения от EPFL и HZB.“
източник: Helmholtz Zentrum Berlin
Публикациите се превеждат автоматично с google translate
