Два често срещани херпесвируса са свързани с появата на преддиабет в ново проучване, ръководено от изследователи в Германия. Констатациите се основават на нарастващия брой доказателства, свързващи вирусните инфекции с развитието на хронично заболяване.
През последните години учените откриха редица убедителни връзки между заболявания като рак, множествена склероза или болест на Алцхаймер и инфекциозни патогени. В някои случаи тези връзки са изрично причинно-следствени. Например, знаем, че инфекциите с човешки папиломен вирус (HPV) директно причиняват 90 процента от рака на маточната шийка и се надяваме, че новите ваксини срещу HPV почти ще премахнат тази форма на рак в близко бъдеще.
Други взаимоотношения могат да бъдат повече от един фактор сред многото в съзвездието от елементи, които допринасят за болестта. Едно от най-революционните научни открития досега през 2022 г. беше голямо проучване, което потвърди връзката между инфекциите с вируса на Epstein-Barr и множествената склероза (МС).
Това забележително проучване предполага, че EBV инфекциите не са единствената причина за МС, в края на краищата вирусът е невероятно разпространен и не всеки заразен в крайна сметка развива невродегенеративно заболяване. Вместо това изследването потвърди, че въпреки че не всички EBV инфекции водят до МС, всички случаи на МС вероятно са предшествани от EBV инфекция. Това означава, че е възможно ваксина срещу този вирус да предотврати развитието на повечето случаи на МС.
Вирусът Epstein-Barr е един от членовете на по-голямото семейство на херпесвируси. Има осем вида херпесвирус, за който е известно, че причинява заболяване при хората, включително вируса на варицела зостер (известен още като HHV-3, причиняващ варицела и херпес зостер). Известно е, че всички тези херпесвируси причиняват латентни инфекции, което означава, че след като сте заразени, вирусът може да остане в тялото ви относително латентен през целия ви живот.
Това ново изследване има за цел да проучи дали има някакви връзки между латентни херпесвирусни инфекции и развитието на преддиабет, метаболитно състояние, което често предхожда появата на диабет тип 2. За да направят това, изследователите анализираха данни от дългосрочно здравно проучване, проследяващо няколко хиляди души за около седем години.
Наличието на седем херпесвируса е проследено в началото, а след това са измерени биомаркери на диабета при проследяване няколко години по-късно. Установено е, че около 360 субекта развиват маркери за преддиабет през почти седемгодишното проследяване. От тези, които развиват преддиабет, често се открива инфекция с два херпесвируса: херпес симплекс вирус 2 (HSV-2) и цитомегаловирус (CMV).
„Мултивариантните анализи предполагат, че тези два вируса последователно и взаимно допълват заболеваемостта (пред)диабет независимо от пол, възраст, ИТМ, образование, тютюнопушене, физическа активност, родителски диабет, хипертония, нива на липиди, инсулинова резистентност и глюкоза на гладно“, изследователите обяснено в новото проучване. „Нашият променлив подход за подбор предполага, че докато честотата на (пред)диабет се обяснява основно с възрастта, ИТМ, холестерол и глюкоза на гладно, HSV2 и CMV добавят допълнителна допълнителна информация за риска, въпреки високото разпространение на вируса и съвместната поява.
HSV-2 е най-силната връзка, като заразените са с 59 процента по-склонни да развият преддиабет. Докато тези с CMV са с 33 процента по-склонни да развият преддиабет.
Изследователите са ясни, като заявяват, че сегашното им откритие е само предварителна асоциация за наблюдение. Няколко други известни рискови фактора за диабет, като холестерол и затлъстяване, очевидно играят по-голяма роля от херпесвируса при определянето на вероятността човек да развие метаболитното заболяване. Тези нови открития обаче предлагат сигнали, че някои видове херпесвируси могат да играят допринасяща роля.
Как точно тези вируси биха могли да повлияят на развитието на диабет? Това не е ясно и в този момент изследователите могат само да предполагат потенциални механизми, като херпесвирусът, модулиращ имунния отговор по начин, който засяга ендокринната система на тялото.
Ще е необходима още много работа, за да се разопакова тази потенциална връзка между херпесвируса и диабета, но изследователите подчертават, че констатациите изискват повече обществена здравна работа, за да се предотврати заразяването на хората. И разработването на херпесвирусни ваксини може да се използва като превантивен инструмент за намаляване на процента на диабет в бъдеще.
Новото изследване е публикувано в списанието Диабетология.
Източник: Springer Nature
Публикациите се превеждат автоматично с google translate
