Нови данни показват, че галактиката ни е много по-самотна от колкото очакваме

Нови данни показват, че галактиката ни е много по-самотна от колкото очакваме

Когато погледнеш нагоре към небето, всички звезди, които виждаш са част от Млечния път, нашата галактика. И ти знаеш, че тя е само една от многото във Вселената.

По принцип има голяма част от хората вярват в тезата, че съществуват трилиони галактики

Ново проучване, което използва данни от мисията „Нов Хоризонт“ на NASA, поставя тази тема под въпрос. Има основание да се смята, че броя на галактиките е в пъти по-малък и по-скоро в рамките на стотици милиарди.

„Много важно е да знаем броя на галактиките, които се намират някъде там. Ние просто не виждаме светлината от два трилиона галактики.“, казва в изявление Марк Постман от Научен институт за космически телескопи в Балтимор, Мериленд, водещ автор на изследването.

Интересното при откриването на броя галактики е, че ти няма как просто да ги преброиш. Прекалено много са, а и доста от тях са изключително далеч от нас. Заради това учените трябва да определят приблизителното число като изследват колко слаба фонова светлина се излива в тъмнината на откритото пространство.

Това се оказва не толкова просто, подари различни причини, които ще коментираме по-надолу

Сега тази светлина е измерена, благодарение на информация от мисията „Нови Хоризонти“ до Плутон. Така е поставено някакво ограничение на броя галактики, които съществуват отвъд умението ни да виждаме с телескопи.

„Вземете всички галактики, които Хъбъл може да види, удвоете този брой и получавате това, което можем да видим. Нищо повече.“, обяснява Тод Лауер от националният център на САЩ за наземна, нощна оптична и инфрачервена астрономия, също водещ автор в изследването.

Основната причина за предизвикателствата през замерването на светлината от далечни галактики е феноменът зодиакална светлина. Праховите частици в нашата слънчева система отразяват слънчевата светлина и създават блясък в небето.

Вътрешната част на Слънчевата система е пълна със светлина от тези частици. Това пречи на Хъбъл да види светлината, която се търси. При мисията „Нови Хоризонти“ обаче се стига до външната част на системата, което позволява поглед надалеч и по-ясна видимост към фоновата светлина. Такова измерване до сега не се е случвало в историята.

Източник: www.kaldata.com