Идентифицирани са останките от най-старото известно ястие. Във вкаменелости на странно подобно на охлюв същество, наречено Kimberella, живяло преди половин милиард години, учените са открили хранителни молекули, запазени в червата, разкривайки какво и как са яли тези древни животни.
Едиакарският период е, когато еволюцията наистина се разклонява и започва да експериментира със сложен, многоклетъчен живот преди около 550 милиона години. Някои от най-старите ни животински предшественици датират от това време и са споделяли света с някои наистина странни същества, които не приличат на нищо живо днес. Но подробности за това как са живели тези животни са оскъдни.
В новото проучване изследователи от Австралийския национален университет (ANU) изследват хранителните навици на Kimberella, една от най-напредналите форми на живот на своето време. Приличаше малко на мекотело с външно тяло, подобно на черупка, което можеше да нарасне до 15 см (6 инча) дълго.
Във вкаменени екземпляри от Kimberella, датиращи отпреди 558 милиона години, екипът на ANU откри молекули на фитостерол, запазени в средата. Тази молекула е вид мазнина, открита в растенията, което показва, че е остатък от последното хранене на животните. По-голямото значение на находката е, че Кимберела е имала уста и черва – доста новаторски характеристики за времето си – и е смилала храната по начин, подобен на съвременните животни.
„Учените вече знаеха, че Кимбърела оставя следи от хранене, като изстъргва водорасли, покриващи морското дъно, което предполага, че животното има черва“, каза професор Йохен Брокс, съавтор на изследването. „Но едва след като анализирахме молекулите на червата на Кимбърела, успяхме да определим какво точно яде и как усвоява храната. Кимбърела знаеше точно кои стероли са добри за нея и имаше напреднала фина настройка, за да филтрира всички останали.
д-р Иля Бобровски
Най-интригуващото е, че екипът е приложил същите техники към съвременниците на Кимбърела и е открил намеци за други храносмилателни техники. Същество, подобно на тръбен червей, наречено Calyptrina, споделяше подобна чревна структура и диета, но не бяха открити стеролни молекули във вкаменелостите на Dickinsonia. Това животно изглеждаше като голяма, оребрена палачинка, растеше до 1,4 м (4,6 фута) дължина и екипът казва, че изглеждаше без уста или черва. Вместо това вероятно е поглъщал храна през широкото си тяло, докато се е движел около морското дъно.
Проучването помага на учените да проследят еволюцията на най-ранните животни и как те се свързват с дълбоките си потомци днес.
Изследването е публикувано в списанието Актуална биология.
източник: ANU
Публикациите се превеждат автоматично с google translate
