Морето на Аватар: Джеймс Камерън за истинската наука зад неговия измислен свят

Сподели


Режисьорът Джеймс Камерън зад кулисите на “Аватар: Природата на водата” на 20th Century Studios.

Режисьорът Джеймс Камерън зад кулисите на “Аватар: Природата на водата” на 20th Century Studios.


© Марк Фелмън

Джеймс Камерън се гмурка в дълбините: този път в океаните на един извънземен свят. Най-новият научно-фантастичен епос на режисьора и океански изследовател, “Аватар: Природата на водата” (на анг. ез. “Avatar: The Way of Water”), обещава да пренесе зрителите в оживените водни екосистеми на свят на 25 трилиона мили от Земята, с ниво на детайлност на документален филм.

Новият филм разширява историята на блокбъстъра “Аватар” от 2009 г., който разказва историята за обитаемата извънземна луна, наречена Пандора, хуманоидите със синя кожа, които живеят там – на’ви, и конфликта, който възниква, когато хората се опитват да колонизират и експлоатират богатствата на света, независимо от екологичния хаос, който създават. В първия филм на’ви от тропическите гори на света се борят, за да защитят дома си, подпомагани от хара – войници и учени, съпричастни към тяхната кауза.

Този път Камерън изследва водите на Пандора и носи със себе си опит от цял един живот. Творческият ум зад „Бездната“ и „Титаник“, и изпълнителният продуцент на „Тайните на китовете“ на National Geographic е също изследовател на National Geographic. През 2012 г. Камерън завърши първото самостоятелно гмуркане до дъното на Марианската падина в експедицията на Deepsea Challenger.

За да разкажат историята на подводния живот на Пандора, Камерън и екипът му създават менажерия от видове, едновременно чужда и позната. Лъвски риби (Pterois) се носят край разпознаваеми рифове. Форми на живот, които биха съвпаднали идеално със съществата от древните океани на Земята, се придвижват с вълнообразни движения. Дългият кон, наречен илу, прилича на изчезналите морски влечуги, известни като плезиозаври. А тулкун са титанични, високоинтелигентни аналози на китовете на Земята.

Какво е вдъхновило тези същества и как Камерън и екипът му са им вдъхнали живот? National Geographic разговаря с Камерън от Нова Зеландия за науката и технологията зад “Природата на водата”. (The Walt Disney Company е мажоритарен собственик на National Geographic Partners. Също така притежава 20th Century Studios, разпространителите на Avatar: The Way of Water.)

Интервюто е съкратено за повече яснота.

Започнахме нашето пътуване до Пандора на сушата и както подсказва заглавието на този филм, ние си проправяме път към бреговата линия и дълбините. Защо да отидем до водата?

Не е тайна, че като изследовател на океана и запален гмуркач, и като фен на изследването на океана като дете, имах тази връзка с океана през целия си живот. Това включва хиляди часове под плитки води и стотици часове под вода на дълбоки места – дълбоко колкото най-дълбокото място на планетата – и много гмуркания до “Титаник”. Хората казват: „Пиши това, което знаеш“, а аз знам много за океана и го обичам. И си помислих, защо да не събера две неща, които обичам заедно? Исках този филм да бъде за пътя на водата: как мястото, където се е родил животът на Земята, се е развило с течение на времето и чудесата, които виждаме там дори днес – дори в увреденото му състояние, благодарение на нас, хората.

Живеем в променяща се среда, където океанът, както го виждаме днес, не е това, което е бил някога. Филмът беше и възможност да видим как са изглеждали нашите океани преди 300, 400, 500 години, преди наистина да се заемем с индустриална цивилизация. Ако хората видят този филм отвъд драмата на семейство Съли [главните герои на филма] и всички тези големи, драматични конфликти, ако те просто обичат подводното изживяване и това усещане за изобилие от живот, и магията, и мистерията, тогава може би ще се свържат отново с това, което в момента губим тук, на тази планета.

Кои бяха някои от вашите вдъхновения, докато изграждахте тази водна екосистема и извънземната култура, която живее в нея?

Имаме тези хора, наречени меткайна – клан, който е разпръснат в голям брой села. Меткайна са нещо като регионална, местна култура. Те са се отклонили от наземната гора На’ви [от първия филм] вероятно преди десетки хиляди години и физически са се адаптирали повече към океана. Техните опашки всъщност се използват за задвижване, подобно на начина на плуване на тюлените и видрите. Те дишат въздух, но са се адаптирали да задържат дъха си за дълги периоди от време. Имат и допълнителни клепачи, подобно на крокодилите и совите, за да предпазват очите им, докато навлизат във водата с висока скорост и яздят [илу], същества, които са опитомили и с които имат тази симбиотична връзка.

Те имат симбиотична културна връзка и с интелигентен вид океански същества, дишащи въздух: големи животни, които вероятно бихме погледнали и казали: “О, това е кит!” Но, разбира се, това не е кит – това е вид жител на Пандора, който се нарича тулкун. Тулкуните всъщност са много напреднало общество, въпреки че целият им напредък е умствен. Те нямат технология, защото нямат манипулиращи ръце като нас. Те разчитат на На’ви за всичко, което изисква такъв вид физическа манипулация, но са доста напреднали психически: имат сложен език, имат математика, имат музика и т.н.

Беше интересно пътуване за мен да правя поредицата на National Geographic “Тайните на китовете”, защото това показа, че китоподобните, които живеят тук на планетата Земя – истинските – всъщност имат по-напреднала култура, отколкото си мислехме преди, по отношение на предаване на много структурирана информация от поколение на поколение. Те имат сложна музика, възприемана от други членове на популацията на вида, и така пътува по света – като своеобразен албум с най-големи хитове.

По цялата Земя има коренни народи с невероятно богати и разнообразни връзки с водата. Как тези култури вдъхновяват меткайна?

Направихме много изследвания върху истински култури на Земята, които са силно свързани с океана. Разгледахме полинезийската култура, която е култура на търговия с кану. Решихме да не караме кану, освен някои канута, които се използват на местно ниво. Пътуването в нашия филм не е [полинезийската] култура на пътуване, която използва големите канута или уака, както ги наричат тук в Нова Зеландия.

Обмисляхме как да вземем местната култура, съществуваща на нашата планета, и да я представим през призмата на Пандора? Някои хора в Индонезия живеят в къщи на кокили над водата или на салове. Възприехме това.

Как вашият опит в изследването на океана и технологиите оформи подхода ви към създаването на филми като цяло и по-специално към “Природата на водата”?

Има много взаимосвързани неща между моето подводно изследване и създаването на филми – и двете включват малки екипи от хора, които се опитват да правят много трудни неща координирано, което изисква сериозно планиране, особено когато създавате нова технология. Да кажем, вземате роботизирано превозно средство, с което навлизате в “Титаник” , за да проведете археологическо изследвате; или построявате ново превозно средство, с което да отидете до най-дълбокото място на планетата. Това са все малки екипи, които правят невъзможни на пръв поглед неща.

Създавайки филмите за “Аватар”, ние сме на границата на възможно по отношение на VFX [визуални ефекти], така че това е вълнуващо предизвикателство. Не моля публиката да мисли за това като за някаква техническа демонстрация. Искам зрителите да повярват, че сме отишли на Пандора и сме заснели всичко като голям документален филм. Да не мислят как всъщност е постигнато. Но творчески да се опитаме всяко действие, всяко яздене на същество и така нататък – да се базира на физиката на реалния свят. Физиката на водата на друга планета ще бъде същата като тук. Водата си е вода.

На практика създадохме макети на същества, които можеха да правят това, което съществата [в “Природата на водата”] правеха: да се състезават под водата с висока скорост, да изскачат от водата, да летят над повърхността на водата, да се връщат обратно във водата – и разбрахме какво е наистина да яздиш такова нещо. Звучи почти невъзможно, нали? Но ние го построихме. Използвахме технологията на реактивния двигател, за да направим по същество реактивен самолет Harrier, управляван отвътре от пилот, докато някой може да се вози отгоре му и да лети над повърхността на водата, да се гмурка във водата, да крещи наоколо и след това да изскочи от водата. Адски опасно, всички му се наслаждавахме за около седмица на Бахамските острови.

Мисля си за плаващите планини Алилуя от първия филм и как те са били частично вдъхновени от планините Хуаншан в Китай. Кои места от реалния свят са вдъхновили това, което ще видим в „Природата на водата“?

Най-очевидната връзка между новите местообитания в “Природата на водата” и това, което имаме тук на Земята, са тропическите коралови рифове и тропическите атоли, особено в централната и западната част на Тихия океан, където имаме тези вериги от древни вулкани, които са ерозирали и образуват тези островни вериги. Прекарал съм много време в гмуркане в Тихия океан сред тези атоли и коралови рифове по целия свят.

Всички наши видове корали и големи, меки, безгръбначни животни имат еквивалент в нашата рифова екосистема в “Природата на водата”. Това наистина е празник на нашите рифове и атоли. Това също е празник на полинезийската култура, която се разпространява в тази огромна диаспора през всички тези тихоокеански острови. Това е празник на способността ни, както тези силно адаптивни същества, да влизаме в различни среди.

В крайна сметка всичко, което виждате с На’ви, е наистина най-доброто от нас, но голямо и синьо, и прекарано през призмата на научната фантастика.

Трябва да имаме това дълбоко, духовно уважение към хармонията и баланса в природата. Но вече го нямаме и не можем да стигнем там от мястото, където сме. Трябва да го научим отново. Трябва да научим това, което човечеството някога е знаело, но е забравило или потиснало.

‘Природата на водата” излиза във време, когато океаните на Земята са увредени, поради причини от изменението на климата до прекомерния риболов. В ъщото време има остро осъзнаване на екологичните предизвикателства, пред които сме изправени. В такъв момент по какъв начин бихте искали филмът да достигне публиката?

Преминавайки от тропическите гори, които бяха фокусът на първия филм, към океана – между редовете се чете призив за защита, опазване и празнуване на нашите океани – се надявам, че можем да се върнем от пътя, по който вървим, излагайки океаните на стрес. Дори не обичам да използвам термина „стрес“, който се използва много в консервацията, но ако смятате рак в четвърти стадий за „стрес“, да, това е „стрес“.

Кораловите рифове ще бъдат нещо, което ще съществува само във филми след 50 до 75 години, на повечето места по планетата. Когато бях дете, се стремях да стана гмуркач, за да мога сам да отида и да видя това чудо и тази красота. И след това прекарах десетилетия в изследване и наслаждаване на този свят. Децата и внуците ми няма да могат да го направят. И така, това е нещо като cri de cœur ( от фр.ез. – вик на сърцето), ако искате да го кажете по този начин: да си спомним, да празнуваме и да се влюбим отново, и следователно да не отлагаме да защитим това, което губим.

Източник


Сподели