Кривата на светлината дава индикация, че диаметърът на системата от пръстени е близо 120 милиона километра – повече от 200 пъти по-голям от този на пръстените на Сатурн. И нещо повече – пръстеновата система вероятно съдържа прахови частици с маса приблизително равна на масата на Земята.

Ако смелим Галилеевите луни на прах и лед

Мамеджек поставя в контекст въпросът какво количество вещество се съдържа в тези дискове и пръстени. „Ако смелим четирите Галилееви луни на Юпитер на прах и лед и да разпръснем веществото по орбитите им в пръстен около Юпитер, пръстенът би бил толкова непропусклив на светлина, че отдалечен наблюдател, който види пръстените пред Слънцето, ще види много дълготрайно затъмнение. В случая на J1407 виждаме пръстените, които блокират цели 95 процента от светлината на тази млада подобна на Слънце звезда в продължение на дни.“

Според новия модел обаче се наблюдава поне една празнина в пръстеновидната структура. „Едно очевидно обяснение е, че тази празнина е „издълбана“ от естествен спътник“, споделя Кенуърти. „Масата на спътника може да е между тази на Земята и тази на Марс. Ако такъв съществува, той би имал орбитален период около звездата си от около две години.“

Астрономите очакват пръстените да изтъняват през следващите няколко милиона години и в крайна сметка да изчезнат. Това ще стане, когато веществото в дисковете се сгъсти и от него се формират естествени спътници.

Артистична илюстрация на това колко големи биха били пръстените на екзопланета J1407b, ако тя се намираше в на мястото на Сатурн. За сравнение е изобразена и пълната луна (от дясната страна на изображението). Източник: M. Kenworthy / Leiden University.

„Планетарната научна общност от десетилетия теоретизира, че планети като Юпитер и Сатурн най-вероятно в ранен етап са имали дискове, които след това са довели до формирането на спътници“, споделя Мамаджек. „Въпреки това, докато не открихме този обект през 2012 г., никой не беше виждал такава система.“

Между 10 и 40 маси на Юпитер

Изчислява се, че J1407b има орбитален период с дължина около едно десетилетие. Трудно е обаче да се определи точно масата на J1407b, но най-вероятно тя варира в диапазона от около 10 до 40 маси на Юпитер.

Изследователите насърчават любители астрономи да помагат с допълнителни наблюдения на J1407. Според тях това би помогнало да се определи следващото затъмнение на звездата и да се поставят рамки на периода и масата на планетата. Наблюденията на J1407 могат да бъдат докладвани на AAVSO (American Association of Variable Star Observers). Междувременно се търсят и нови фотометрични изследвания, които се фокусират върху затъмнения от все още неоткрити планети.

Кенуърти добавя, че откриването на подобни затъмнения при други обекти, подобни на J1407b е „единственият възможен начин за наблюдение на ранните условия на формиране на спътници в близко бъдеще.“

Източник: www.kaldata.com