“Хората харесаха любовта между двойката Джемре и Недим”

Беркер Гювен е роден на 7 септември 1994 г. в Измир. 

Височина: 1,80 m.
Тегло: 77 кг
Зодия: Дева
Цвят на очите: кафяв

Семейство: Израства като най-малкото дете в голямо семейство. “Имам брат и петима братовчеди. Тъй като бях най-малкият, всички се шегуваха с мен, но пък бях най-обгрижваният. Майка ми се тревожи за всичко, а дядо ми е един от най-забавните хора в света. Актьорските си умения наследих от него”…

Детски години: Решава да стане актьор, когато е само на 8 години. До студентските си години не е бил обичан от децата в училище. “Бих се, държах се лошо, бях бунтар. Учих в частни училища, но никога не можех да се адаптирам. Моите учители вече знаеха, че искам да бъда актьор. Благодаря им, че никога не се отнасяха към мен така, сякаш ще уча бизнес, и не изискваха много от мен.”

Образование: Завършил е факултета по кино и телевизия в университета в Истанбул.

Първа стъпка към актьорството: Във филма “Моят татко” (Babam) през 2017 г.

Първи звезден миг: Беркер привлече вниманието на публиката с героя си Алекси в сериала “Ти си моята родина” (Vatanım Sensin).

Личностни черти: “Мога да кажа, че съм трудолюбив, страстен, чувствителен и услужлив. Настроението ми е като песен – има възходи и падения, но никога не е монотонно. Има усещане, има ритъм”…

Личностно развитие: През последните години Гювен заминава за САЩ и работи със Сюзън Батсън, която е ментор на актьори от ранга на Том Круз, Никол Кидман, Жулиет Бинош, Кристен Дънст. Взима уроци и от треньорите на Робърт Верлак и Шийла Грей.

Чаровникът смята, че актьорството подобрява съпричастността му. “Това, от което светът се нуждае най-много в момента, е хората да бъдат емоционални и чувствителни. Станахме много жестоки. Всеки мисли само за себе си, за своите интереси. На всичкото отгоре мисля, че значенията на някои понятия са се променили много с времето. Любов, обич, щастие, духовност… Когато питате хората за тях, получавате много странни отговори. За мен лично именно актьорството спомага да не забравяме основното значение на тези така важни понятия”…

Какъв е на снимачната площадка? Екранният Недим от “Безмилостен град” използва различни техники за подготовката на героите, които играе. “Докато се подготвях за Недим, прекъснах комуникацията с външния свят, доколкото е възможно. Потопих се в сценария сцена по сцена. Накратко, работя целенасочено”…

Как гледа на любовта? “Казват, че животът не е сбор от моментите, в които дишаме, а от моментите, които спират дъха ни… Ето как гледам на любовта!”…

Мечти за бъдещето: След 10 години Беркер си представя себе си като баща. Иска да създаде семейство. “Искам дете! Това е моето най-голямо желание и искам да се случи, когато почувствам, че съм с точния човек. Кариерата не е толкова важна. Просто искам да правя това, които обичам, и да предам нещо на хората, да докосна сърцата им”…

На кого се възхищава? Ветераните, с които е имал възможност да работи, като Четин Текиндор, Халит Ергенч и Фикрет Кушкан. “Научих се да играя пред камерата от Четин Текиндор. От Халит Ергенч се научих на последователност. Актьорските ни стилове с Фикрет са сходни. Той играе, както живее – потопен в собствения си образ. Аз съм много трудолюбив актьор, но работата се отплаща. Цял живот съм се трудил, за да стана актьор. Мисля, че работата ми с тези велики имена не е шанс, а резултат от упоритата ми работа.”

Критерият му за привлекателност у жените: Беркер не разглежда външната красота като критерий. “Ако за вас някой човек е грозен, значи не сте го вгледали достатъчно. Наистина мисля така. Външната красота не е критерий за мен. Характерът на човека го прави красив. Ако търсите външна красота, на улицата има милиони красиви хора. Но не са останали хора, които са красиви отвътре.”

– Влизаш в образа на Недим от “Безмилостен град”. Играеш момче с умствена изостаналост и в първия си филм “Баща ми”. Защо все ти се падат герои с емоционални и физически затруднения …
– Интересувам се от проекти, които имат социална кауза и повишават осведомеността. Например в “Безмилостен град” хората виждат, че любовта може да бъде алтернативна форма за лечение. Играта на Недим беше добра възможност да се чуят и хората с физически увреждания. Бях уверен, че ще направя Недим човек от плът и кръв.

– В първия ти проект прекара време във фондацията за отглеждане и закрила на деца с умствени увреждания. Как се подготви за ролята на Недим?
– Един мой много близък приятел има сестра с физически увреждания – Елиф. В момента учи психология и пише дисертация за хората с увреждания. Работих с нея дълго време. Лекарствата, дадени на Недим, също имат странични ефекти. Изследвах ги, гледах документални филми. След това създадохме Недим с нашия режисьор Джевдет Мерджан. Когато прочетох сценария, усетих любов. За секунди сърцето ми се отвори.

– Какво те накара да изпитваш Недим и на какво те научи?
– Животът на Недим не е никак лесен. Той живее под един покрив с леля, която не му позволява да се излекува, а братовчед му го ненавижда, тъй като е виновен за състоянието му. Но вместо да бъде смазан от тези трудности, той избира да се бори. Недим ме научи, че не трябва да спираме да се борим, колкото и да ни е тежко живота. Освен това, ако имаме някой човек като Джемре, който да ни подкрепя и да ни държи за ръка, трябва да го прегърнем и никога да не го пускаме …

– Връзката между Недим и Джемре превлече вниманието на публиката. Превърнахте се в една от най-обичаните двойки в социалните мрежи…
– Направиха анализ на героите на Недим и Джемре. Започнаха с реплика на Йоздемир Асаф: “Бих искал да разбера, преди да те обикна”. Това е много ценно. Ако човек лекува друг човек и го гледа с любов, не знам колко е правилно да го помолиш да те обича веднага. Но е хубаво, че хората вече могат да утолят копнежа си по възможността за наивни, невинни, безконфликтни връзки, като се измъкнат от стереотипите, перфектните любови, красивите момичета, красивите момчета или обратното. Фактът, че публиката е доволна от връзката на Недим и Джемре, ми напомня, че не съм сам и това чувство омекотява сърцето ми. Най-голямото ми предимство в “Безмилостен град” е, че имах чиста емоция и тяло. За мен това беше по-мек преход.