primal20220710

Генди Тартаковски се завръща с втория сезон на „Primal“ на 21 юли

Сподели

Ако погледнем светът на анимацията през последните 30 години, едно нещо става пределно ясно – компютрите властват над всичко. Откакто Pixar направиха първия пълнометражен компютърно-анимационен филм през 1995 („Играта на играчките“) индустрията се обърна към 3-D анимацията, сякаш е яркото бъдеще, което ще избави горките аниматори от тежкия им труд. И именно това се случи. Компютърната анимация също носи със себе си много творчество и определено е имало много достойни представители на тази форма (Pixar водят парада в това отношение; техните анимации често използват технологията по много креативни начини и имат прекрасни, експресивни герои), но господството ѝ над индустрията уби много от множество ярки творчески гласове и затвърди удобен шаблон за „модерен анимационен стил“.

Доминантна сила в сферата са както винаги Disney, които пред последните 15 години се задоволиха със създаването на алгоритмични анимационни приключения, които винаги се вписват в Disney бранда. Макар и да имат някои добри попадения („Моана“, режисиран от ветераните Рон Клемънтс и Джон Мъскър, очевидно беше направен от хора с опит в 2-D анимацията и това го направи най-свежия от всички модерни Disney филми), повечето им модерни предложения се стремят или към някакъв скучен реализъм или към нерискова фантазия и именно поради това изглеждат леко кухи, или в най-добрия случай безинтересни („Замръзналото кралство“ някак стана най-голямото нещо във вселената, въпреки че героите в него изглеждат като изчадия от някакъв „Blade Runner“ пост-апокалиптичен свят, създадени да те преследват в дигиталните ти сънища с огромните си очи и пластмасовите си лица). А почти всичко, създавано от другите студиа, дори не заслужава да бъде споменавано – Illumination ни тровят с Миньоните, Blue Sky умряха по-безцеремонно от топящите се ледове на Ледената им епоха, а DreamWorks продължават да са средняшкият еквивалент на Disney за тийнейджъри с лош вкус. Макар и от време на време да изскача нещо, което използва CGI технологията по нов, вълнуващ начин („Спайдър-мен: В Спайди-вселената“, „Lego Филмът “), модерната анимация се превърна в конвейер за посредственост.

Именно затова толкова се стремим да предпазваме малкото вълнуващи творци, които ни останаха в тази сфера. И за щастие един от гениите на модерната анимация все още работи усърдно, за да запази искрата на тези прекрасни рисунки жива. Генди Тартаковски, чийто „Primal“ ще се завърне за втори сезон с десет епизода на 21-ви юли, е част от едно цяло поколение аниматори, които винаги са били в конфликт с филмовата студийна анимация и за сметка на това намират свобода в телевизията, където все още активно се произвеждат 2-D сериали, които изразяват характера и стила на творците си. Гледайте тийзъра за втория сезон на „Primal“ тук:

Тартаковски е най-известен с епизодичния си епос „Самурай Джак“, който е без съмнение едно от великите анимационни творения на ХХI век. Той черпи вдъхновение от велики източници като самурайските филми на Акира Куросава и деформирания хорър и острите научно-фантастични дизайни на Немския експресионизъм (например „Метрополис“ на Фриц Ланг), за да разкаже трагичната история на един обречен самурай, търсещ път дома си и борещ се срещу стихийна сила на злото (с дяволско чувство за хумор). Стилът на Тартаковски се изразява в един прецизен минимализъм – той обича персонажи, нарисувани без очертания и с възможно най-малко линии и цветове; използва минимален брой кадри, предпочитайки да загатне някакво действие, вместо да го покаже цялостно, и често прикривайки случващото се в сенки или ярка светлина; използва минимален диалог, разказвайки историите си чрез израженията и действията на героите и чисто, елегантно филмово творчество.

Самурай Джак срещу злия Аку

Самурай Джак срещу злия Аку

Самурай Джак“ е нещо скъпоценно, защото рядко виждаме анимационен сериал, който е толкова медитативен и духовен, и се доверява толкова на търпението и интелекта на аудиторията. Макар и да е през западни очи, Генди Тартаковски разглежда азиатската култура с почит и изявява интерес към духовните й връзки към природата, семейството и човешкото тяло, и влага всички тези качества в историята на Джак. Няма друг детски сериал с толкова много тихи, съзерцателни моменти, където главният герой тъгува за родителите и дома си, размишлява върху позицията си като отмъстителен войн или намира някакво малко щастие в един мрачен свят. И Тартаковски винаги използва потенциала на епизодичния сериал, за да експериментира от епизод на епизод с различни жанрови естетики и да пречупва собствената си анимационна реалност.

Черно-бялата битка от „Episode XL: Jack vs. the Ninja“ (сезон 4, епизод 1), една от великите екшън сцени на 21-ви век

Според нас има две части от кариерата на Тартаковски, които го поставят в директен контакт със съвременниците му и показват защо е толкова по-добър от тях. Първата е „Star Wars: Clone Wars“, но не този, за който повечето от вас си мислят. Преди Lucasfilm да създаде CGI-анимирания сериал, който продължава седем сезона и е силно привързан към митологията и героите на „Междузвездни войни“, Джордж Лукас лично избира Генди Тартаковски, за да направи поредица с кратки епизодчета, които да подготвят зрителите за „Отмъщението на Ситите“, но и да функционират като самостоятелни творения. „Clone Wars“ на Тартаковски има три сезона с епизоди дълги около 5-15 минути и могат да бъдат гледани като един цялостен филм, дълъг два часа и половина, който без съмнение е в пъти по-добър от повечето истински филми от поредицата. Красотата на сериалчето е, че Генди внася същата сдържаност и зрялост, с която създава „Самурай Джак“, към вече богатия свят на Лукас и по този начин ни дава първата (и най-добрата) цялостна представа за какво представляват Войните на клонираните. Историята е мозайка от конфликти, ориентирани около персонажите вместо около миризлива купчина сюжет, и чрез стила си ни предоставя както невероятни екшън тръпки, така и семпли, силни емоционални моменти – с други думи всичко, което прикуълите не бяха (Генди постига с няколко кадъра такъв прогрес за връзката между Анакин и Падме, какъвто Лукас не можа за три цели филма). Дизайните на героите тук са очевидно странни, представлявайки карикатура на чертите на човешкото лице. Проблемът с по-новия сериал е, че там решават да вземат тези дизайни и да ги превърнат в 3-D модели, което води до герои, които приличат на дъвките, седящи залепени под училищните чинове. Ако досега не сте могли да разберете какво имаме предвид, когато критикуваме 3-D анимацията, това е идеален пример.

„Clone Wars“ от 2008 срещу „Clone Wars“ от 2003

„Clone Wars“ от 2008 срещу „Clone Wars“ от 2003

Друг важен момент е поредицата „Хотел Трансилвания“. Макар и тези филми до голяма степен да са забравими детски забавления, това, което ги отличава, е че режисьорът им е не кой друг, а Генди Тартаковски. Подобно на Брад Бърд, Генди използва позицията си като режисьор на 3-D анимация, за да възвърне някои от визуалните тропи на 2-D предшественика й. Най-голямо влияние се вижда върху дизайните на персонажите. Повечето CGI филми изграждат светове, които трябва малко или много да следват някаква версия на нашите физически закони – предметите и телата са непроменими елементи, които са ограничени от купища правила за поведение, и фотографическата достоверност е върховната цел. Всичко това отнема голяма част от забавата в правенето на такива филми и Генди няма никакво желание да изпада в същия капан. В „Хотел Трансилвания“ героите имат гъвкаво, на моменти дори воднисто качество в движенията си. Когато Дракула се изплаши, той не реагира както човек би реагирал – вместо това в един кадър си седи изправен, в следващия сгънат на топка, треперещ в другия край на стаята. Това подпомага много комедията, която винаги е била характерна за Тартаковски. Тази поредица е приятна и развлекателна, с много изобретателни шегички, които позволяват на Генди да покаже любовта си към аниматори като Текс Ейвъри и Чък Джоунс и герои като Попай Моряка (за който той дълго искаше да направи филм и дори направи една страхотна пробна анимация, но Sony не му дадоха зелената светлина).

„Хотел Трансилвания“

„Хотел Трансилвания“

Не искаме да забравим и другия шедьовър на Тартаковски, който също е показ на чувството му за хумор, а именно „Лабораторията на Декстър“. Този детски сериал за момче с безкрайно въображение за научно-фантастични изобретения е чудато творение с изненадващо мрачен хумор. По-късно Тартаковски внася тази любов към sci-fi и в кратко продължилия тийн-сериал „Sym-Bionic Titan“, разказващ за гигантски роботи, междузвездни войни и тийнейджърска мелодрама. Именно това е първия истински провал на Тартаковски и неуспехът му разваля шансовете му за нова лична, оригинална история в следващите няколко години. И след време „Хотел Трансилвания“ също се превръща в тежко преживяване поради отношението на Sony към анимацията му, така че този мост също изгаря. Но за щастие Adult Swim изявява желание към финален, по-зрял сезон на „Самурай Джак“, който да завърши историята на поредицата. Проектът е много успешен и отваря врата към следващата стъпка на кариерата на Тартаковски…което ни води до „Primal“.

„Лабораторията на Декстър“

„Лабораторията на Декстър“

Primal“ е семпла история, разказана без никакъв диалог и с изненадваща сдържаност, имайки предвид, че е анимационен сериал за възрастни с динозаври и чудовища. Протагонистът е Спиър, пещерняк, който загубва семейството си и изгражда емоционална връзка с Т-Рекс на име Фанг. Макар и да е напрегнат екшън, в който праисторическото геройско дуо се изправя срещу различни заплахи от епизод на епизод, сериалът също е и психологично-задълбочен поглед към примитивните инстинкти, които и до ден днешен преодоляват в живота на мъж, претърпял тежка загуба и навлязъл в някаква странна криза на средната възраст. Визуалната му отличителност, майсторският показ на режисьорско и монтажно творчество и непобедимата му отдаденост към свирепата му визия за праисторическите времена правят „Primal“ едно от най-значимите анимационни творения от последните няколко години. Първият сезон приключи с cliffhanger, който ще позволи на Тартаковски да разшири значително света на сериала във втория, и именно това ни кара да се вълнуваме за предстоящата му премиера на 21 юли по Adult Swim и HBO Max на следващия ден.

Надяваме се да пробвате или него, или някое друго творение на Генди Тартаковски, защото вярваме, че във филмографията му има по нещо за всеки зрител, стига да си падате по готини неща.

„Primal“

„Primal“



Публикациите се превеждат автоматично с google translate

Източник: operationkino.net


Сподели