Естествената захар предизвиква “синдром на медоносната пчела” при рак за усилване на химиотерапията

Сподели

Учените са открили, че обикновената естествена захар може да играе роля в стимулирането на лечението на рак като химиотерапията. Установено е, че манозата може да предизвика „синдрома на медоносната пчела“ в раковите клетки, за да забави растежа им и да ги направи по-уязвими за атака.

Манозата се намира в много видове плодове и се среща естествено в човешкото тяло, където извършва жизненоважен процес, наречен гликозилиране, който стабилизира структурата на протеините и им помага да взаимодействат с други молекули.

Досега не е установено, че има много медицински приложения освен възстановяването на гликозилирането при хора с редки заболявания, при които процесът не функционира. Предишни проучвания показват, че манозата може да забави растежа на някои видове рак, но не е ясно как се случва това. Така че за новото проучване учени от Sanford Burnham Prebys и Международния институт по рака в Осака се заеха да проучат. Екипът имаше предчувствие, че това е свързано с, колкото и да е странно, как медоносните пчели реагират на него.

„От повече от век е известно, че манозата е смъртоносна за медоносните пчели, тъй като те не могат да я преработят като хората – това е известно като „синдром на медоносната пчела“, каза Хъдсън Фрийз, съавтор на изследването. „Искахме да видим дали има някаква връзка между синдрома на медоносната пчела и противораковите свойства на манозата, което може да доведе до изцяло нов подход за борба с рака.“

Изследователите експериментираха с човешки фибросаркомни клетки, рядък вид рак на съединителната тъкан. Тези клетки са проектирани така, че техният метаболизъм на маноза да може да бъде внимателно контролиран. И разбира се, те откриха, че ако клетките нямат ензима, който метаболизира манозата, тяхната репликация се забавя, което ги прави значително по-уязвими на химиотерапия.

„Открихме, че задействането на синдрома на медоносната пчела в тези ракови клетки ги прави неспособни да синтезират градивните елементи на ДНК и да се репликират нормално“, каза Фрийз. „Това помага да се обяснят противораковите ефекти на манозата, които сме наблюдавали в лабораторията.“

Използването на маноза като вторично лечение срещу рак трябва да има малко странични ефекти, казва екипът, тъй като вече е често срещано в човешкото тяло. Все още обаче е необходима още работа, за да се определи срещу кои видове рак може да работи най-добре.

Изследването е публикувано в списанието eLife.

източник: Санфорд Бърнам Пребис



Публикациите се превеждат автоматично с google translate


Сподели