Един ден на Марс е с около 37 минути по-дълъг от ден на Земята – но изглежда и двете планети работят, за да поправят разликата. Данните от спускаемия модул InSight на НАСА разкриха, че марсианските дни стават все по-малко по-къси и учените не са сигурни защо.
InSight беше сонда, която извършваше научни експерименти на Марс от 2018 г., докато нейните слънчеви панели не станаха твърде много прахни и тя се изчерпа през декември 2022 г. Основната й цел беше да изследва вътрешността на Червената планета, но също така опакова чифт на радио антени, които биха могли да помогнат за измерване на въртенето на Марс.
Тези антени ще комуникират с Deep Space Network на НАСА, система от съоръжения тук на Земята. Докато получаваха сигналите през дните и годините, те можеха да измерят разтягането и скъсяването на радиовълните, докато въртящата се планета премести спускаемия модул към и след това далеч от Земята. Това е ефектът на Доплер, най-очевиден в класическия пример на сирена на линейка, която звучи по-високо, докато се приближава към вас, отколкото когато се отдалечава от вас.
Екипът изследва данните, събрани през първите 900 марсиански дни на InSight, и коригира други фактори като слънчев вятър и влага в земната атмосфера. От това учените могат да търсят вариации, които се дължат единствено на промените в скоростта на въртене на Марс.
„Това, което търсим, са вариации, които са само няколко десетки сантиметра в течение на една марсианска година“, каза Себастиен Льо Местр, водещ автор на изследването. „Отнема много време и много данни, за да се натрупат, преди дори да видим тези вариации.“
След като направиха това, изследователите успяха да открият, че въртенето на Марс се ускорява, макар и с много малка сума – 4 милиарксекунди на година, което от своя страна прави марсианския ден с няколко части от милисекунда по-кратък всяка година.
Защо точно планетата се ускорява засега остава неизвестна. Нашата Луна играе основна роля в скоростта на въртене на Земята и всъщност прави дните ни толкова малко по-дълги. Но двете луни на Марс са много по-малки и не изглежда да са виновниците. Вместо това учените предполагат, че това може да бъде причинено от изместване на масата от събиране на лед върху полярните шапки или земни маси, изникващи обратно, след като са били покрити с ледници.
Данните също могат да помогнат на учените да измерят колко Марс се клати, докато се върти, което се дължи на плискащата се течност в ядрото му. От това те успяха да направят оценка на формата и радиуса на ядрото – между 1112 и 1150 мили (1790 и 1850 км).
Въпреки че InSight вече не събира данни, учените ще продължат да се вглеждат в съкровището, което вече е събрало, за години напред.
Изследването е публикувано в списанието Природата. Методът, използван за измерване на променящата се скорост на въртене, е обяснен във видеото по-долу.
Как НАСА използва гравитацията и радиовълните за изследване на планети и луни
източник: НАСА
Публикациите се превеждат автоматично с google translate
