Делът на Firefox падна с 85%, но заплатите на мениджмънта на Mozilla скочиха с 400% нагоре

Делът на Firefox падна с 85%, но заплатите на мениджмънта на Mozilla скочиха с 400% нагоре

Към днешен ден Mozilla е в състояние на пълен упадък: големи разходи, непрекъснато намаляващ брой потребители на Firefox, спорни източници на печалба, а сега, след намаляването на приходите бяха намалени разходите за разработка и програмиране.

Наскоро Mozilla обяви, че уволнява 250 души. Това е една четвърт от целия щат на компанията и тези уволнения значително ще намалят обема на извършваната работа. Има пожертвани цели отдели. Това са отделът, който се грижеше за документацията MDN – великолепната документация на уеб стандартите, която на всички се харесва много повече от w3schools. Премахнат бе отделът за развитие на езика за програмиране Rust и дори бяха направени съкращения в отдела за разработване на браузъра Firefox. Както много други хора и аз искам с Mozilla всичко да е добре, но тези три проекта са на практика всичко, което дава смисъл за съществуването на Mozilla и тези промени са твърде разочароващи.

Заплатите на топ-мениджмънта на Mozilla значително нараснаха, въпреки сериозния спад в популярността на браузъра

За основната причина за тези съкращения бе обявен спадът на приходите. Финансирането на Mozilla силно зависи от периодичните плащания (royalties). Mozilla получава пари за това, че позволява на големите технологични компании да поставят своите търсачки по подразбиране в уеб браузъра Firefox. В крайна сметка технологичните гиганти плащат според броя на подадените заявки, които потребителите на Firefox за извършили чрез техните енджини. Но Mozilla така и не каза защо са намалели тези плащания, като само заяви, че причината за всичко това е новия коронавирус.

Сигурен съм, че новият коронавирус явно не е бил в полза на компанията, но подозирам, че къде по-сериозен проблем е, че пазарният дял на Firefox към днешен ден е само една съвсем малка част от предишния, а това означава, че и плащанията са намалели. Логично е, по-малко потребители – по-малко запитвания през търсачките и следователно, по-малко пари за Mozilla.

Но реалният проблем дори не е в намалелите плащания. Mozilla и така получи повече от достатъчно, за да си осигури финансовата независимост. В продължение на много години Mozilla получаваше по половина милиард долара годишно (всяка година!). Реалният проблем е, че Mozilla не използва тези пари, за да си осигури финансова стабилност, а ги изхарчваше всеки път и живееше образно казано ‘от заплата до заплата’ без да си осигури паричен буфер.

Въпреки доста странната си юридическа структура (некомерсиална компания, която е собственик на комерсиална), Mozilla както много други е NGO (Non-governmental organization), неправителствена организация. Хайде да приложим към Mozilla традиционните изисквания и критерии, които се прилагат към другите NGO, за да разберем, какво точно не е наред.

Трите основни критерия са: режийните разходи, етиката и резултатите.

Режийните разходи

Един от най-популярните и интуитивно разбираеми методи за оценка на NGO е да се пресметне процента и делът на средствата, които се дава за вършене на фирмената работа, сравнен със средствата за заплащане на администрацията и мениджмънта. От тази гледна точка се виждат много неща – ако например, давате пари за благотворителност, за да са по-малко гладните деца в третия свят, то считате, че по-голямата част от тези пари ще се използват за храна, а не например, за модерни джипове на мениджърите.

В това отношение Mozilla изглежда зле. Цели 30% от разходите се използват за администрацията и мениджмънта. Организацията Charity Navigator, която се занимава с измерване ефективността на NGO би дала на Mozilla 0 от 10 възможни точкиТака например, за да се получат 5 от 10 възможни точки е необходимо режийните разходи да са 25 от всички разходи. А за да има едно NGO 10 от 10 възможни точки, неговите разходи за администрация и мениджмънт трябва да са под 15%.

Мениджърите добре са се погрижили за себе си. Генералният директор на Mozilla Мичъл Бейкър през 2018 година получи възнаграждение от $2,4 милиона. Лично аз смятам тази сума като мигновено и лесно получени пари, които ще стигнат за няколко поколения. През последните 5 години възнаграждението на Бейкър се увеличи над два пъти.

Вижте, една съвсем лесна справка показва, че няма нито едно британско NGO, топ-мениджмънтът на което да получава над 1 милион паунда. А във Великобритания се намира солидна част от всички международни NGO, много от които са по-големи и по-значителни от Mozilla.

Знам че на мнозина не се харесва като критерий да се разглеждат режийните разходи. Те обикновено заявяват, че разходите за заплати на администрацията и мениджмънта могат да повишат ефективността. Но на мен ми се струва, че не може да се спори с това, че големите режийни разходи на Mozilla по никакъв начин не корелират с каквито и да било подобрения на ефективността.

Етиката

Днес Mozilla е все по-малко попечител на стария Netscape и все по-голям защитник на поверителността на NGO. Един от вътрешните слогани на Mozilla гласи:

‘Beyond the Browser’ (повече от браузър).

Както и да възприема себе си тази компания, нейният основен доход идва от препращането на интернет трафик към Google и от това, че търсачката на Google се използва по подразбиране във Firefox. Интернет гигантът прави огромни пари с помощта на своята гигантска система за таргетиране на реклама, която следи потребителите, обикновено без тяхното съгласие. Пределно ясно е, че с намаляването броя на потребителите на Firefox, по-малко трафик отива към Google и в този случай Google плаща по-малко.

Нека разгледаме тази ситуация от гледна точка на етиката. Считам, че много хора ще забележат лицемерието на отношенията на Mozilla с Google. Всъщност, тази връзка определено създава конфликт на интереси. Ако толкова много се грижеше за поверителността, Mozilla трябваше да вгради в своя браузър методи за борба със следенето. Всъщност, тези функции се появиха чак през 2019 година, след като пътят на Mozilla бе прокаран от Apple (през 2017 година) и Brave още с неговото излизане. Явно статута на Mozilla в ролята на васал на Google е оказал влияние и е повлиял на толкова дългото отсъствие на функция за защита от следенето във Firefox.

Още по-голям етичен проблем е новата инициатива на Mozilla по преход към VPN. От гледна точка на поверителността от VPN няма полза. С две думи, VPN осигурява достъп до Глобалната мрежа чрез прокси, за да могат запитванията на потребителя да идват от друго място, а не от мястото, където се намира. Това по никакъв начин не помага за осигуряване на анонимност защото следенето се осъществява без използването на IP адрес.

Когато тествах Firefox чрез Mozilla VPN (ребарндираният Mullvad VPN) видях, че съвсем лесно ме разпознават чрез съставянето на електронно досие на моя браузър – fingerprint технологията за браузърите. Тук се следи реакцията на различните софтуерни компоненти на браузъра и по този начин се съставят електронни пръстови отпечатъци за повторна идентификацията на потребителя. За разлика от другите браузъри във Firefox почти няма мерки за защита от fingerprint.

Разпознаването на потребителя чрез fingerprint на Firefox съвсем лесно се вижда с помощта на инструмента EFF PanopticlickВ другите браузъри са взети мерки реакцията на различните компоненти на браузъра да е случайна и да не се подават информация за размера на програмния прозорец, за движението на мишката и т.н.

Друга причина за безпокойство е това, че редица VPN услуги имат гадния навик да записват обширни логове за поведението на потребителите. Преди няколко месеца няколко VPN услуги, които се кълняха, че не водят журнални записи, допуснаха масово изтичане именно на подобни логове с терабайтови размери, включващи потребителски данни, които уж не събират. Всеки сам трябва да си реши дали да вярва на дадената от тях дума.

Резултатите

Вече казах за впечатляващото заплащане на висшето ръководство на Mozilla – 2,4 милиона годишно, всяка година. Навярно тази огромна заплата се базира на някакви впечатляващи резултати? Уви, в това отношение Mozilla е аутсайдер.

Към днешен ден делът на Firefox сред браузърите е едва 4%, докато преди десет години неговият пазарен дял бе 30%. Показателите и на мобилната версия на браузъра не са впечатляващи – Firefox почти не се инсталира в смартфоните – там неговият дял е под 0,5%. Това изглежда доста странно – нали мобилният Firefox позволява инсталирането на разширения, включително и за блокиране на рекламите.

Но въпреки проблемите с основния бизнес, Mozilla вместо да икономисва започна бързо да се диверсифицира. През последните няколко години компанията създаде:

  • Мобилно приложение за разработване на уеб сайтове
  • Система за федеративна идентификация
  • Мащабна услуга за обмен на файлове
  • Мениджър на пароли
  • Фреймуърк за концепцията Интернет на нещата
  • Услуга за препращане на електронна поща
  • Отдел за ИИ разработки
  • Изхарчи $25 милиона за закупуването на стартъп, разработващ приложение за управление списъците на Pocket

Много от изброеното по-горе вече е изоставено.

За съжаление, в годишния отчет на Mozilla не са посочени разходите по различните проекти и не можем да разберем каква сума харчи Mozilla за Firefox и каква – за другите проекти.

Логично е да се предположи, че за всичките тези проекти се правят някакви разходи. Разработването на софтуер винаги е скъпо. За всеки един от тези проекти са необходими бизнес аналитици, дизайнери, анализатори на потребителското поведение, разработчици и програмисти, тестери, както и други хора, необходими за създаването на един потребителски уеб проект.

Естествено, най-голямата загуба е изпуснатата възможност за създаването на буферен спестовен фонд. И сега Mozilla изпадна в ситуация, в която не ѝ достигат пари за цялостно финансиране разработването на Firefox.

Какво следва?

Mozilla просто вече не може да продължи по същия начин. Необходимо е спешно намаляване на разходите, за да съответстват на приходите. Приходите все още са достатъчно големи – по около $100 милиона годишно.

Аз съм един от малкото потребители, които използват Firefox в своя смартфон. И който наистина желае успех на Mozilla. Надявам се, че компанията ще ореже своите административни разходи. Също така се надявам, че ще увеличи финансирането на Firefox, за да стане този браузър по-бърз и в него да бъдат реализирани необходимите функции за осигуряване на поверителност, каквито в другите браузъри отдавна има.

Но се съмнявам, че това ще стане. Вместо това навярно ще остане скъпият мениджмънт. Тя вече оряза парите за Firefox. Навярно надеждите са в продаването на VPN услуги, но те не решават почти никакви проблеми.

Вместо създаването на нови безсмислени продукти Mozilla би могла да поиска пари направо от своите потребители. В продължение на много години вестникът Guardian (съизмерим с Mozilla по броя служители) бе на границата на финансовия крах. Преди няколко години Guardian помоли своите читатели за малки суми пари и оттогава се държи уверено на краката си.

Може би това ще сработи и при Mozilla. Но ситуацията с Guardian е по-друга. Нейният топ-мениджър получава само 360 хиляди паунда годишно.

Източник: www.kaldata.com