Давид Жуниор за дискриминацията, бариерите по пътя си и героя си Рамон

Започва да учи театър на 22-годишна възраст.

Преди да стане актьор, е бил модел, продавач в магазин и банков служител. През 2016 г. участва в “Жоакина, дона Революция”, където снима дръзки сцени и се появява гол. След тези сцени работата му отекна в социалните мрежи и започнаха да го разпознават на улицата. Снимал се е във видеоклип на певицата Лекса, има фирма, която управлява със сестра си Лидиане, но за актьора преживяването в теленовелата “Успех” беше голяма привилегия. 

Давид Джуниор е познат на българската публика с теленовелите “Жоакина, дона Революция”, “Горещи пари”, “Сто години сън” и “Успех”.

Давид има дъщеричка, която е на 6 месеца, на име Амора от половинката си, актрисата Ясмин Гарсез. Преди това е бил женен за инженер Камила Коимбра.

– Какви очаквания имаше от главната роля в теленовелата “Успех”?
– Най-голямото очакване е да можем да представляваме много хора. Наистина не вярвам в тази дума “протагонизъм/главна роля”, защото мисля, че главният герой е историята. Тя е съставена от всички герои, които са част от този сюжет. Мисля, че моята отговорност е да представлявам много хора в Бразилия, в света. Знае се, че расовите различия и потисничеството са много големи в Бразилия. Само това, че представям някой, който има житейска история, който обича, плаче, смее се, има успехи и провали, има семейство, носи спокойствие не само в сърцето ми, но и в сърцата на много бразилци. Днес виждаме много застоялост, особено при нашето правителство, колко расизъм, сексизът и хомофобия са в сила… В този смисъл се чувствам много близо до теленовелата, автоматично се чувствам много близо до Рамон. Така че това не бе просто приятно изживяване, а сбъдната мечта.

– Твоят герой показва, че е трудно да се издържаш със спорт в Бразилия. Рамон трябваше да отиде в САЩ, за да може да пробие в баскетбола…
– Мисля, че във всяка професия мечтаем да достигнем върха. Всеки, който обича спорта, мечтае да бъде признат в цял свят. Баскетболът никога не е заемал важно място в бразилската телевизия. Хареса ми не само да бъда баскетболист, но и да бъда баскетболен треньор. Има спортове, които са специфични за чернокожите: спринт, баскетбол, футбол. Има спортове, които са предимно за малцинствата, да го кажем така. Така че мога да бъда баскетболист, който мечтае да играе в НБА.

– Какви са твоите отношения със спорта?
– Винаги съм бил свързан със спорта, защото съм спортист от дете. Велосипедист съм от 12-годишен, обичам да тичам. Винаги съм бил луд по спорта. Баскетболът премина през живота ми, когато бях в училище. Никога не съм мечтал да бъда Майкъл Джордан, въпреки че мечтая някой ден да имам тениската на Майкъл Джордан. Успях да бъда на корта на Chicago Bulls, имах честта да снимаме там част от сцените на Рамон, да видя всички награди една по една, да помириша това място и да отида зад кулисите. Много бях щастлив.

– В теленовелата “Успех” кое е най-голямото разочарование на Рамон?
– Най-голямото разочарование беше, че в продължение на 16 години, без успех, се опита да издържа семейството си. Героят ми беше 16 години далеч от дъщеря си. Мечтата му не беше да бъде баскетболна звезда, а да спечели тази позиция, за да издържа семейството си.

– Мечтаеше ли да бъдеш главният герой от теленовелите?
– Ако ти кажа, че винаги съм мечтал да играя важна роля, би било лъжа. Имам татуировка, на която е изписана думата “случайност”. Това е, когато отиваш за едно нещо и в крайна сметка намериш друго. Прочетох тази дума в книгата “Цветен дефект” (Um Defeito de Cor) на Ана Мария Гонсалвес, която разказва красива история. Натъкнах се на изкуството, идентифицирах се с него и ето ме. Попитаха ме какво чувствах, когато отидох в Чикаго. Казах, че се чувствам достатъчно голям, за да бъда на това място. Случи се това, което трябваше да се случи. Ако има нещо, което знам, то е, че съм главният герой на моя живот. Това е достатъчно, за да бъдеш там или някъде другаде.

– Трябваше ли да преодолееш много бариери, за да стигнеш до този момент в кариерата си?
– Аз съм против системата. Ако изляза с тениска, джапанки, шорти и тичам за каквата и да било причина, ставам подозрителен, независимо че съм актьор. Фактът, че днес съм тук, идвам от Нова Игуасу, след като работих в банка, ходя да уча в центъра в Ботафого и се връщам с последния влак, за да мога да се дипломирам като актьор, без да се захласвам от всички възможности, е победа. Когато си фокусиран, си здраво стъпил на земята.

– Какво е Ясмин за теб?
– Намерих някой, който ме кара да вярвам, че всичко си заслужава. Ако искам да се откажа да бъда актьор и да стана готвач в Тайланд, тя ще ме подкрепи и ще тръгнем заедно. Искам да е до мен до края на живота ми.