Голямо проучване установи високи нива на проблеми с психичното здраве при пациенти с COVID-19 до една година след острата им инфекция. Разглеждайки здравните досиета на милиони американци, изследването установи, че лекият или тежък COVID-19 увеличава риска на човек от развитие на тревожност, депресия, нарушения на употребата на вещества, когнитивен спад и нарушения на съня.
„От предишни проучвания и личен опит знаем, че огромните предизвикателства от последните две години на пандемията са имали дълбок ефект върху нашето колективно психично здраве“, каза старшият автор Зияд Ал-Али от Вашингтонския университет. „Но докато всички страдахме по време на пандемията, хората, които са имали COVID-19, са много по-зле психически. Трябва да признаем тази реалност и да се справим с тези състояния сега, преди те да прераснат в много по-голяма криза на психичното здраве.”
Новото проучване е следствие от подобен анализ, извършен от Ал-Али и колеги, публикуван наскоро, който разглежда връзката между COVID-19 и сърдечно-съдовите усложнения. Това предишно проучване, публикувано в Природна медицинаустановиха, че оцелелите от COVID-19 са с 55 процента по-склонни да получат сериозно сърдечно-съдово събитие през годината след възстановяване.
Настоящото изследване се фокусира върху медицински записи, събрани от Министерството на ветераните на САЩ. Около 150 000 субекта с COVID-19, диагностициран между март 2020 г. и януари 2021 г., бяха сравнени с две контролни групи, всяка съставена от повече от пет милиона души. Едната контрола разглежда хора, които не са хванали COVID-19 в същия период от време, а другата контрола разглежда пациенти, обхващащи 18-месечен период преди началото на пандемията.
Изследователите включиха различни състояния под общия чадър на разстройствата на психичното здраве. Те включват клинично диагностицирана депресия, тревожни или стресови разстройства, проблеми със съня и неврокогнитивни спадове, включително деменция, умора и мозъчна мъгла, както и новодиагностицирани нарушения на употребата на вещества като опиоидна зависимост.
Като цяло изследователите откриха, че повече от 18 процента от пациентите с COVID са развили един или повече психични проблеми през годината след възстановяване от остра инфекция. Това в сравнение с около 12 процента от хората, които развиват подобни проблеми в контролните групи. Това означава, че хората с COVID са с над 50 процента по-склонни да получат проблеми с психичното здраве в сравнение с тези без COVID.
„За да представим това в перспектива, инфекциите с COVID-19 вероятно са допринесли за повече от 14,8 милиона нови случая на психични разстройства по целия свят и 2,8 милиона в САЩ“, каза Ал-Али. „Нашите изчисления не отчитат безбройния брой хора, вероятно милиони, които мълчаливо страдат поради стигма за психично здраве или липса на ресурси или подкрепа.
По-конкретно, проучването установи, че в сравнение с тези без анамнеза за COVID, възстановените пациенти са с 40% по-склонни да развият депресия, 35% по-склонни да развият тревожност и 41% по-склонни да получат нарушения на съня. Разстройствата при употреба на опиоиди са с 34% по-вероятни при пациенти с COVID и е с 55% по-вероятно да им бъдат предписани антидепресанти в даден момент от годината след инфекцията.
Освен това пациентите с COVID са с 80 процента по-склонни да получат някакъв неврокогнитивен проблем през годината след острата им инфекция. Това включва по-сериозни случаи на прогресиране на деменция и по-леки случаи на неща като умора, объркване и мозъчна мъгла.
Колкото по-тежък е първоначалният случай, толкова по-голяма е вероятността от последващи проблеми с психичното здраве. Ал-Али обаче подчерта, че асоциацията все още се открива постоянно при леки и дори асимптоматични случаи.
„Хората, които са били хоспитализирани, са имали по-лошо състояние, но рискът е при нехоспитализирани [patients] е значим и абсолютно не тривиален – и това представлява по-голямата част от хората в САЩ и света“, каза наскоро Ал-Али пред Пазителят.
Джулия Фолконбридж от Британското психологическо дружество казва, че новите открития със сигурност са интересни, но ще бъде трудно да се разопакова какво точно може да причини този нарастване на проблемите с психичното здраве. Ал-Али и неговият екип предполагат редица вирусно-индуцирани физиологични механизми, които вероятно биха могли да играят роля, „включително периферна Т-клетъчна инфилтрация на мозъчния паренхим, нерегулирана микроглия и астроцити и нарушения в синаптичната сигнализация на възбуждащите неврони на горния слой“.
Но Ал-Али и колегите му признават, че редица нефизиологични механизми също могат да влияят върху развитието на проблеми с психичното здраве, от социални стрес до промени в диетата или физическата активност. Фолконбридж също така отбеляза, че живеещите в бедност или с несигурна работа са по-предразположени към проблеми с психичното здраве и е известно, че са изложени на по-висок риск от заразяване с COVID, така че ще отнеме много повече работа, за да разберем по-добре какво точно допринася за възникването на тези проблеми.
„Няма данни за въздействието, което COVID-19 е оказал върху живота им, например способността им да работят и последващото въздействие върху психичното им здраве“, каза Фолконбридж. „Това е особено важно, като се има предвид, че оценките за честотата на продължителен COVID са в областта на 10 процента от инфекциите. Ще има хора, които са се справяли с проблемите преди болестта, които може да са били преобърнати от въздействието на болестта.”
Независимо от конкретната причина за тези нововъзникнали проблеми с психичното здраве, Ал-Али казва, че е ясно, че обществото ще трябва да се справи с този възникващ проблем през следващите месеци и години. И той казва, че това означава повече работа от правителствата и здравните служби за диагностициране и лечение на тези, които изпитват тези проблеми.
„Това, в което съм абсолютно сигурен, е, че е необходимо спешно внимание за идентифициране и лечение на оцелелите от COVID-19 с разстройства на психичното здраве“, каза Ал-Али. „Трябва да има по-голямо признание на тези проблеми от правителствата, публичните и частните доставчици на здравно осигуряване и здравните системи, за да се гарантира, че предлагаме на хората справедлив достъп до ресурси за диагностика и лечение.
Новото проучване е публикувано в BMJ.
Източник: Медицински факултет на Вашингтонския университет в Сейнт Луис
Публикациите се превеждат автоматично с google translate
