Астронавтите успешно пускат и захранват нови слънчеви решетки на МКС

Астронавтите на борда на Международната космическа станция (МКС) са предприели три космически разходки в рамките на 10-дневен период, за да монтират нов комплект слънчеви решетки към външния корпус на застаряващия космически кораб. Двата новоинсталирани разгръщащи се слънчеви масива в крайна сметка ще бъдат увеличени с още четири масива, които ще осигуряват захранване на станцията, тъй като тя служи като трамплин за програмата за изследване на Луната Artemis.

Международната космическа станция е технологично чудо, което от ноември 2000 г. е единственият аванпост отвъд атмосферната обвивка на Земята, който непрекъснато е домакин на човешки екипаж. Той е с размери над 365 фута (111 м) в ширина и е снабден с радиационна защита и други технологии, необходими за поддържане на екипаж от астронавти жив, здрав и продуктивен за продължителни периоди от време.

Въпреки това, докато станцията е изключително добре проектирана, части от нея вече са на повече от две десетилетия и започват да показват признаци на деградация. В настоящия си вид НАСА и нейните партньори са в постоянен цикъл на ремонт, обновяване и подмяна, за да поддържат станцията в изправност.

Наскоро астронавтът на НАСА Шейн Кимбро и астронавтът на ЕКА Томас Песке предприеха поредица от три космически разходки, за да подобрят мощността на станцията за генериране на енергия, като добавиха още два слънчеви блока към външната страна на аванпоста.

Първата космическа разходка се състоя на 16 юни, отне общо 7 часа и 15 минути и видя как дуото събира обемистите слънчеви решетки и ги транспортира до мястото на инсталацията. По време на разходката обаче костюмът на Кимбро претърпя неизправност със своя дисплей и контролен модул, който следи температурата на астронавта, жизнените показатели и налягането в костюма, докато е извън станцията. Астронавтът на НАСА беше принуден да се върне в шлюза, за да реши проблема.

Въпреки че екипът успя да рестартира системата и да отстрани проблема, процесът отне много ценно време и доведе до това, че Кимбро и Песке не можаха да завършат инсталацията на първия масив.

Песке на снимката по време на второто космодрум

ЕКА / НАСА

На 20 юни екипът се осмели да премине през въздушния шлюз за второто космическо разходка. Кимбро и Песке започнаха с премахването на панелите от транспортните им тръби и след това продължиха да подравняват и свързват кабелите за данни и захранването на първия масив.

Последната задача беше изпълнена, когато станцията премина в своята нощна фаза – по време на която Земята беше позиционирана между МКС и Слънцето, за да се гарантира, че няма риск екипът да получи токов удар. Но не беше и без проблемите си. Pequet беше принуден да използва дължина тел за импровизиран ремонт, когато камерата и осветителната система на Kimbrough се откъснаха частично от стойката на каската.

По време на последното космическо разходка, което се проведе на 25 юни, астронавтите успяха да прикачат и свържат кабелите на втората слънчева решетка, а оттогава двете нови попълнения захранват станцията.

В крайна сметка космическата станция ще бъде увеличена с общо шест нови слънчеви решетки, които ще осигурят 20 – 30 процента тласък на мощността на ISS за производство на енергия, тъй като тя действа като трамплин за програмата Artemis и изпълнява множество на други роли. Лунната орбитална лунна орбитална станция ще се захранва от същия вид разгърнат iROSA дизайн като новите панели на МКС.

Източник: ESA

.

Публикациите се превеждат автоматично с google translate