Сподели

Алина Боз е в бранша от много години. Затова тя е опитна, зряла и дисциплинирана въпреки младата си възраст. 

Нещо, което не се е променило в тази млада актриса, е любопитството й. Да учи нови неща, да се среща с нови хора, да изследва нови места, е голяма страст за нея. “Очаквам с нетърпение да пътувам по света”, казва Алина, чиито два филма ще видим тази година.

Младата актриса в момента учи кино и телевизия в университета Билги. “Аз съм в индустрията от 10 години. Искам да продуцирам нещо. В този момент човешкият мозък се стреми да направи нещо сам”, обяснявайки причината за своето решение.

– Ти си родена в Русия и дори си живяла там до началното училище. Какво си спомняш от детството си?
– Наум ми изникват две различни детства. Едното е мястото, където живях в Русия, а другото е в Турция. Общото между двете е, че си играх на улицата. Живеехме в село в Русия, израснах с кварталната култура. Останах известно време при баба ми. След това се преместихме в Москва. Много пъти сме се местили. Имам братовчед и той е единственият ми близък от Русия. Играехме с него по улиците, сами си създавахме игри, имах много креативно детство. Нямаше телефон, не беше развита технологията. Тази ситуация не се промени много, когато дойдох в Турция. Живеех в Авджилар. В началото имах проблеми с разбирането, защото не знаех езика. Присмиваха ми се. Но с течение на времето се сприятелих с други деца. Карахме колела по улицата до полунощ. Училището и домът бяха много близо. Бяхме свободни деца.

– Какво означава името ти Алина? Кой ти даде името?
– Майка ми ме кръсти така. Всъщност е искала да ме кръсти Арина. Бавачката на Пушкин се казваше Арина. После се спряха на Алина. Все пак това е много разпространено име в Русия. Неговото значение на турски е най-красивата нощ на лятото.

– Разкажи ни за твоите преживявания, когато дойде в Турция… Каза, че в началото си имала трудности.
– Бях шокирана, когато пристигнах за първи път. Когато майка ми ме изпрати за първи път до хранителния магазин, тя каза: “Вземи касова бележка, има риба на английски”. Отидох до хранителния магазин, не можех да обясня какво искам. Седнах и започнах да плача. Спомням си много добре това отчаяние. Бях много разстроена. Първото изречение, което научих, беше “Не знам турски”. Всъщност бях социално дете. Майка ми и баща ми винаги са насърчавали това. След училище ходех на курсове. Театър, баскетбол, кънки, плуване, езда, китара… Опитах всичко. Не си спомням да съм седяла вкъщи пред компютъра. Научих турски за кратко време и преодолях трудностите си. Никога не се отказвам. Когато бях в гимназията, се включих в сериала на Джесур Хемшире. Играх с Шебнем Бозоклу и Хакан Йълмаз. След това продължих с “Твоят мой живот”. Работих с добър екип в “Не пускай ръката ми” и “Марашанецът”. 

– Започна да се снимаш в телевизионни сериали от ранна възраст. Как ти се отрази детството, заобиколено от възрастни? Накара ли те да узрееш в ранна възраст?
– Харесваше ми да съм на снимачната площадка и да се уча от опитни актьори. Умирах да изляза от училище и да отида на снимки. Тази среда определено ме накара да узрея много бързо. Научих се на бизнес етикет. Винаги съм била наясно, че правим сериозен бизнес. Като цяло винаги мога да се разбирам с хора, които са по-зрели и имат силен характер. Моят мениджър Едже също е най-добрата ми приятелка, тя е много по-възрастна от мен. През целия си живот винаги съм прекарвала време с разумни и зрели хора.

– Винаги ли си искала да станеш актриса?
– Когато бях дете, мечтаех да бъда ветеринарен лекар и пилот, както и да играя. Никога не съм искала да работя на бюро. Винаги съм мечтала за професия, която да съвпада със свободния ми дух. Имам късмет, че се случи.

– Как се включи в сериала “Не пускай ръката ми”?
– Сценарият дойде от продуцентска компания през април. Когато прочетох историята на героинята Азра, веднага я заобичах. И тогава заснехме прослушването за Азра със Садулах Челен.

– Какво общо имаш с Азра?
– Азра не е много по-различен персонаж от мен. Тя е много наивно момиче. Не понася несправедливостта и защитава правата на всеки. Нямаме конфликтна точка. Естествено, бяхме много различни с Хазал, която играх в “Твоят мой живот”.

– Партнираш си с Алп Навруз в сериала. Какъв партньор е Алп?
– Знам, че е клише, но ние се забавляваме много като екип. И с Алп, и с Долунай Сойсерт… Работата с Алп е много приятна. Разбира се, ние сме сериозни, докато си вършим работата. Удоволствие е да работя с Алп. На снимачната площадка той се наслаждава на заобикалящата го среда, в свободното ни от снимките време се забавляваме много с него. В общи линии; приятно, весело и много спокойно.

– В сериала “Не пускай ръката ми” се снимаш заедно с опитни актьори. Какви са плюсовете и минусите за теб в тази ситуация?
– Първо, в това няма недостатъци. Напротив, на снимачната площадка научавам много от опитни актьори. Когато си в беда, винаги има някой, който да ти помогне да добиеш сила. Освен това извън снимачната площадка се забавляваме много и се наслаждаваме на времето, храним се със спомените им.

– Как прекарваш един ден, когато не работиш?
– През уикенда не правя нищо. През делничните дни първо ходя на фитнес, а след това на курс по английски. Дълго си мислех, че трябва да го науча, все го пренебрегвах. Искам да науча и други езици. Вечер също прекарвам време вкъщи. Почивам си.

– Какво е мястото на жената в света?
– Нищо не става без жената; жената е плодородна, поучителна. Свят без жени е невъзможен.

– Ти си доста дисциплинирана. На какво се дължи? 
– Имам силна дисциплина, идваща от руската ми култура. Не се предавам лесно. Това научих от майка ми и баба ми. Когато приятелите ми пътуваха, аз винаги работех.

– Харесва ли ти да се гласиш за официални събития и гала премиери?
– Психологията на снимките и гала премиерите за мен e много различнa. Снимките са много вълнуващи, но ми е трудно на премиери. Никога не го преодолях. Така е, откакто присъствах на първото си събитие. Това ми коства много и изпадам в голяма паника. Колкото и да се опитвах, не можах да го преодолея. Предполагам, че е свързано с моята личност. Не знам дали е нещо, което може да се промени. Когато има твърде много хора, аз се губя. Имам паническа атака. Особено когато камерите се включват и светкавиците светят… Изобщо не се виждаше, но си спомням, че устните ми трепереха в повечето ми интервюта. Аз съм човек, който има проблем да се концентрира върху няколко неща едновременно. Затова се боря. Приятелите ти идват, хората гледат филма, коментират, тази част е хубава, но не и на претъпкани места. Чувствам се като булка на гала събитие. Опитвам се да кажа “Здравей” на всички, да приветствам всички. От друга страна, има усещане за красота на тези събития. Да ми е удобно е също толкова важно за мен, колкото да изглеждам красива. Работя усилено и се опитвам да се подготвя по възможно най-добрия начин.

– Какви са предимствата на това да започнеш кариерата си от ранна възраст?
– Беше много полезно в професионален план. Бях напред в работата си, регистрирах се в агенцията през 2009 г., когато бях на 11 години. Започнах кариерата си с реклами. Правех театър за деца. Това те учи на дисциплина. И без това съм от дисциплинирано семейство. Израснах в семейство, което не беше строго, но дисциплината беше важна. Така че винаги съм изпитвала голямо уважение към работата си. Имам финансовата сила да правя каквото искам и да осигурявам семейството си. Това е много важно материално и духовно. Животът стана много труден. Изнервям се, когато гледам новините. Кариерата ми, която започна в ранна възраст, ме научи и на човешките отношения. На снимачната площадка на “Твоят мой живот” слушах думите на моя учител Джевдет, след това отивах на училище и слушах учителите си с уважение. Научих много в последните снимки на “Марашанецът”… Да търпя условията, да запазя спокойствие, да визуализирам мечтите си… Сега започнах да уча кино и телевизия в университета Билги.

– Смяташ ли, че си постигнала целите си?
– Разбира се, човек трябва да има цел и мечта. Въпреки това вярвам, че по някакъв начин животът те отвежда там, където трябва да бъдеш. Не съм мечтала да стана актриса. Когато за първи път се регистрирах в агенцията, си помислих, че ще бъде страхотно да играя в драма. Тогава, докато вървях, видях, че е възможно. Важното е да си с хора, на чието мнение вярваш. Имам късмет в това отношение. Важно е да предприемеш стъпките логично и пресметливо, без да се увличаш. Освен това казвам, че ще се случи. Опитвам се да продължа напред, без да се стресирам или да разбивам нечие сърце. Избирам работните места, които ме устройват. Не съм съгласна със стереотипа, че всички актьори трябва да играят всички роли. Всеки човек има индивидуалност. Следователно избирам ролите, които ми подхождат.

– Каква е твоята философия за живота?
– Обичам да живея просто в ежедневието си. Да бъда в този бляскав свят ме кара да се чувствам много неудобно. Дисциплинирана съм в работата си. Интересува ме да стигна на снимачната площадка навреме. Внимавам да не обидя никого, опитвам се да дам всичко от себе си.

– Трудно ли е да си жена в този бранш?

– Като жени в бранша може да имаме затруднения, но не ме вълнува този аспект на въпроса, а фактът, че това е глобален проблем. Светът не е място, където жените се чувстват в безопасност, независимо от коя част от обществото са, каква работа вършат и къде живеят.


Сподели