В нещо, което звучи като начална сцена на филм-катастрофа, учените наскоро съживиха червеи, замръзнали във вечната замръзналост от ледниковата епоха. Сега тези червеи са приписани на нов вид и изглежда са предали невероятните си гени за хибернация на съвременни роднини.
През 2018 г. учените откриха два жизнеспособни екземпляра нематоди (малки, обитаващи почвата червеи) в проби, взети от сибирската вечна замръзналост. Тези отлагания са взети от 40 м (131 фута) под повърхността и радиовъглеродният анализ разкрива, че са останали замръзнали около 46 000 години. Невероятно, но когато екипът ги затопли обратно до стайна температура, червеите се върнаха към живота.
Сега някои от първоначалните изследователи се обединиха с учени от Института по молекулярна клетъчна биология и генетика Макс Планк, за да анализират генома на древните червеи. Разбира се, те откриха, че представляват неизвестен досега вид, който беше кръстен Panagrolaimus kolymaensis.
Те го сравняват с жив вид нематоди, наречени C. elegans, който често се използва като модел на организъм в биологичните изследвания. Интересното е, че и двата вида изглежда използват повечето от едни и същи гени, за да влязат в криптобиоза, тяхното състояние на хибернация.
При тестове екипът установи това P. kolymaensis оцелява в по-добро състояние при -80 °C (-112 °F), когато първо претърпява лека дехидратация. Тази среда изглежда кара и двата вида да произвеждат захар, наречена трехалоза, която изглежда подобрява тяхната издръжливост при студ и по-интензивна дехидратация по-късно. За да тестват идеята, изследователите замръзнаха C. elegans за 480 дни и установи, че при размразяване те нямат спад в жизнеспособността или възпроизводството. Това е много по-дълго, отколкото беше документирано преди.
Изследването подчертава странен симптом на изменението на климата, пред който сме изправени сега – топенето на вечна замръзналост може потенциално да отприщи всякакви неизвестни организми, които са били латентни от хилядолетия. Да не говорим за метана, азотния оксид и живака.
Изследването е публикувано в списанието PLOS Генетика.
източник: Институт Макс Планк
Публикациите се превеждат автоматично с google translate
